Дългото звънене на вратата беше безплодно. Никой не отваряше. А уговорката уж беше твърда. Майсторът започваше да се изнервя. Беше довлякъл чантите с инструменти до петия етаж – асансьорът не работеше, – а сега това… Все пак му се струваше невъзможно жената да му е вързала тенекия. Тя звучеше много мило и интелигентно по телефона.
Чу се изщракване и вратата се отвори. Той въздъхна. Пожела си наум да няма неприятности. Напоследък хич не му вървеше в работата. Изобщо в нищо не му вървеше.
В сумрачното антре се мержелееше лицето на млада жена. Изненадващо ниско беше. Иванов присви очи в опит да види по-добре клиентката си.
Тя каза:
– Извинете, хванахте ме в неудобен момент. Докато се довлека…
– Няма проблеми.
– Заповядайте, влезте – усмихна се тя чаровно и се отдръпна назад.
Иванов прекрачи прага и в този момент разбра защо жената е позиционирана толкова ниско – беше в инвалидна количка.
– Асансьорът не работи, лампата на етажа не свети… – измърмори недоволно той, въпреки че по принцип не ...