Бедност
Бедността не винаги има материални измерения, а и душевни.
***
Протегна слабата си набръчкана ръка приличаща на кафяв корен. Не изпитваше срам да проси, защото беше свикнала. Очите ѝ гледаха умоляващо, но дълбоко в тях имаше мрак.
– Како, дай малко зелева чорба. Гладна съм. Ти си добра душа. Господ да те поживи...
Баба Марийка я погледна със съжаление. После се отправи бързо към избата до колкото й позволяваше възрастта.
Върна се с препълнен буркан с кисело зелe.
– Ето ти и малко наденица и сланина. Скоро колихме прасе, нека и ти да си хапнеш месо.
Треперещите ръце-корени сграбчиха чевръсто храната и я скриха в многобройните дипли от дрехи по нея.
– Господ да те поживи, теб и децата ти... – занарежда машинално песента на благодарността.
– Има добри хора на този свят. – започна да се хвали. – Виж, баба Чочовца ми даде тази дебела вълнена пола, баба Пена ми подари черна престилка, а сестра ѝ – син сукман. Жилетката ми е от твоята съседка, другата под нея е от бай Стою, а...
Баба Марийка изключи ушите си, защото списъка беше прекалено голям. Всички дадени дрехи се диплеха по тялото на възрастната просякиня, правейки я огромна и трудноподвижна. Поне не носеше 4-5 забрадки. Намека беше повече от ясен. Молеше я за някоя излишна дреха.
– Нямам в момента, но ако нещо ми отеснее ще ти го дам. – обеща ѝ веднага баба Марийка, отпращайки я до входната врата на двора.
По грозното лице на неканената гостенка пробягна за миг недоволство. Тя умело го прикри утешавайки се, че все пак не си е тръгнала с празни ръце.
При вида ѝ, децата на улицата се разбягаха уплашени. Някои от тях вярваха, че това е баба Яга от плът и кръв. Бяха ставали свидетели на побоя, който тя нанасяше на своя съпруг – вероятно дядо Яго. Той беше черен, набръчкан като нея и с кървясали очи.
– Ах ти мизернико! Не излизаш от кръчмата. – крещеше тя налагайки го болезнено с точилката, чието предназначение беше само това – борба с порока.
След няколко години дядо Яго се помина от болен черен дроб. По-късно го последва и жена му с намерението да го вразумява и на оня свят. Нямаха наследници, а в скромната им къща откриха гардероби пълни със скъпи и нови китеници, одеяла и дрехи. Намериха и много пачки пари – мухлясали от криене. Оказа се, че са били доста заможни хора.
/По действителен случай/
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Неочакван край . Интересна история, Кате!
Хубав ден ти пожелавам! Надявам се днес пак да е слънчево в Бургас!
-
Благодаря ти, Ивита!
Мисля си, че тази тема е вечна, защото такива хора е имало и ще има. Както е вечна темата за любовта. -
Интересна история, Кате...Добре поднесена, с много точни, пълнокръвни описания.
Навсякъде може да срещне човек подобни екземпляри. За съжаление.
Радвам се, че прочетох, землячке! 🙂 -
Здравей, Младене! Това е спомен от моето детство, а аз бях много, много малка. Спомням си как баба ми дърпаше пердето на прозореца, за да не виждам как се бият двамата на улицата. За мен те бяха баба Яга и дядо Яго - много страшни и опасни. Сега гледам на тази история с други очи. Много неща определят това какво пишем, как чувстваме, какво виждаме и в какви хора сме се превърнали.
Благодаря ти. -
Много точно описание на този тип просяци си направила, Катя. Поздравявам те!
За съжаление те не са никак малко на брой. Жена ми веднъж сподели, че на улицата човек с вид на крайно нуждаещ се я спрял с молба да му даде 5 лв. Трогната от вида му тя му ги дала. Впоследствие го видяла в пощата, баровски облечен, как се разписал за пенсията си в размер 700 лв. Тази случка е от преди 10 години! -
Вярно е. Бедната душа няма засищане.
Поздрави и на теб, Пепи! -
Просията не идва от беднотията. Срещаме ги всеки ден, болни (зависими), "работещи", измамници...
Поздрав! -
Благодаря ти, Стойчо!
Хубаво си го казал.
Случката е от Каргона. Знаеш за кой квартал говоря.. -
Просията иде от простотията...
Поздравления,Катя!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И утре ще е горещо. Май трябва да вадим банските.
Приятна вечер!