Да, аз съм бегач. Добър съм. Много съм тренирал. От какво ли не съм бягал - от отговорност, от задължения, от емоции, от задълбочаване на отношенията. Бягал съм и от големи сметки, от любезни врагове и "добри" приятели.И от скука съм бягал, но не по-малко съм бягал от шумни забавления. Най-вече, защото започват да се вихрят бурни страсти, а аз принципно винаги бягам от тях.
В тая връзка ще спомена, че избягах и от съпругата си. И бурните страсти в случая най-малко имаха връзка с нея. Всичко стана заради тъщата, бягството започна именно от там. Но подозирам, че и без друго рано или късно и без нейната емоционална намеса в живота ни, пак щях да духна. Аз просто съм много добър професионалист. И трябва да поддържам формата си.
Защото на няколко пъти за малко да не успея да се измъкна от любовта. Опасна е, признавам! Малко оставаше да ù падна в ръчичките! Обаче, страшна работа е - хем искам да избягам, хем краката ми едни омекнали, омекнали... Лудница някаква!
А, като казах лудница, та се ...