Кики беше много уплашена и мрачна, че този път няма да се измъкнем. Имала лошо предчувствие. Чувствувала нещо като студен полъх, но аз бях сигурен, че нещата се подреждат. Не ми се вярваше толкова бързо да
завардят летището заради нас. Винаги мислех логично. Освен това докато разнищят нещо ченгетата, ще минат поне няколко дни. Полицаите не са от най-бързите, ще се размотават и докато съберат сведения ние ще сме изчезнали. Не бяхме се сближили с никой, нямахме близки и приятели , така че не ни познаваха. Това , че не завързвахме контакти ни беше в плюс. Оставаше още час. Седнахме в чакалнята в един ъгъл, далече от любопитни погледи и камери. Аз си нахлупих любимата капела на лицето и реших да се правя на подремващ пътник. Кики се уви с копринен шал, но очите и шареха из летището. Казах и да се успокои и да не привлича погледите на хората с тази нейна нервност. Стрелките на часовника сякаш бяха спрели. Отмерваха минутите едва-едва. Цък-цък-цък…Цък-цък-цък ….нерви да имаш… Само да не стан ...