15.12.2021 г., 7:09 ч.

Белият щъркел 

  Проза » Разкази
689 2 6
6 мин за четене
Забърсах масата от трошиците кус-кус и изпадалите от лъжиците на сестрите ми стафиди. Всички вече спяха кротко и спокойно в общото спално помещение. Измих лепкавия стар чайник и изхвърлих запарените листа мента. Отворих прозорчето в кухнята, защото слънцето отдавна се бе скрило и сега нямах търпение да пусна хладния пустинен въздух да освежи стаята и да подуха приятно в запотената ми пазва. Усетих далечен аромат на топли чебакии, които съседката много обичаше да приготвя вечер, за да има какво да похапва семейството ѝ на следващия ден. Хапнах една сочна фурма, която изпълни устата ми със сладост и екзотични вкусове. В нашето градче тези плодове са много достъпни, защото растат буквално навсякъде в оазиса, до който се намираме. Свалих шарения шал, омотан на главата ми, и с удоволствие пуснах тъмните си къдрици да потанцуват с течението, което нахлу от прозорчето. Вятърът ми правеше компания, сякаш бе някой изтънчен младеж, дошъл да ме спаси от ежедневието с горещата си пустинна любов.
П ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Карабельова Всички права запазени

Предложения
: ??:??