След пенсионирането си Микеле Алабали реши да се отдаде изцяло на творческата си страст и да пее в местното културно просветно пространство. Безспорно до сега Микеле пееше в хора на културния еснаф, където изпълняваха кантати, оратории и от време на време по някой хорал акапелно.
С годините Микеле беше натрупал доста опит и творческата му енергия нямаше изчерпване! Той беше изградил желязна дисциплина на строг режим, за да опази чисто и непорочно белкантото си. Сутрин щом станеше от сън Микеле почистваше гърлото си с отвара от лайка и изпиваше едно сурово кокоше яйце, след което докато засичаше "катеначото" пред огледалото в банята тихо припяваше арията на Сър Джон Фалстаф от едноименната опера на Верди. Вярно, в оригинал арията се изпълнява от баритон, но пък теноровите вариации на Микеле Алабали придаваха мелодраматичен нюанс на отделните картини и части в банята. Цялата репертоарна "сутрешна литургия" беше повече подходяща за "Севилският бръснар" на Росини, но Микеле не беше кой зна ...