6.05.2008 г., 16:22 ч.

Bella, ma non troppo 

  Проза » Разкази
760 1 4
2 мин за четене
Да, хубава е, но не прекалено, само достатъчно, за да не бие на очи, даже не хубава, а симпатична, без очевидни диспропорции, без натрапващи се недостатъци, всъщност е почти незабележима, една от многото, които минават наоколо с достолепно безличие, забелязва се, но никой не би се втурнал към нея безогледно, обхванат от страст или силна емоция, даже има някои малки недостатъци, които скрива добре премерената походка, лицето е спокойно, уравновесено, едно зряло лице, което сякаш много дискретно излъчва своята неубеденост, някакъв дълбок и неосъзнат смут от всичко, което й липсва, всъщност което би могло да й липсва, понеже лицето й не е нещо повече от онова, с което само бихме се съгласили, понеже, ако не ни привлича особено, не ни и отблъсква, така че дори през челото й да мине сянката на някое по-скверно желание, така ще потъне в него, в една дълбочина, каквато притежават жени като нея, една потенциална и малко срамежлива, дискретна благодарност на леко ощетения от съдбата, която я он ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Делов Всички права запазени

Предложения
: ??:??