Беше средата на февруари. Зимата не беше студена, почти нямаше сняг. В този ден слънцето се бе показало и светеше толкова силно, че хвърляше ярък сноп лъчи върху циментовия под на болничната стая. Жените в стаята се бяха отдали на следобедната си почивка. Тишина, безкрайна тишина. Тя искаше да бъде навън, да се разхожда под топлите лъчи на слънцето, но не можеше. Лежеше в твърдото легло и гледаше капките от системата, вливащи се във вените й. А мислите се прескачаха една през друга в главата й. Мислеше за хората и страданието. Те бяха толкова различни, хората и тяхното страдание. Тя беше тук от няколко дни, но ясно разграничаваше поведението и реакциите на жените, с които беше в една стая. Едната от тях беше с патерици, имаше проблем с крака. Дългото време, което беше прекарала в различни болнични заведения, преживяната болка я бяха направили раздразнителна, сприхава и песимистично настроена. На моменти тя виждаше отчаянието в очите й. Другата жена беше пълна противоположност. Беше пре ...