Парчето желязо се впиваше в плътта му, остра пронизваща болка пъплеше по нервните му окончания. Сълзите напираха сами, глухи стонове раздираха гръдния му кош. Беше преследвал едно хитро зайче още от сутринта и тъкмо го беше приклещил до няколко скали, когато попадна в стар капан за вълци. Страшното изщракване на ръждясалите зъбци сякаш подсказа на ушатия гризач, че опасността е далеч зад гърба му и преди да избяга се спря за момент. Преследвачът му беше хванат здраво, нямаше шанс да се измъкне сам. Но за всеки случай се хвърли пружинчесто в храстите отстрани, да не рискува излишно. Имаше си заешка работа за вършене. Я намери сочна тревица, я изкопае някой презрял див морков. Въпреки че, в тази суша нямаше големи шансове. Така или иначе, щеше да прекара остатъка от деня далеч по-приятно от страшния хищник.
Страшният хищник всъщност беше куче. Наистина, доста голямо куче, но не беше и вълк. А вълците, доколкото си спомняше заекът, не прощаваха ако се разсеяш. Така половината заешка рода ...