– Колкото и да ми е приятно да ласкаеш колекцията ми от първокласни вина, налага се да ти припомня че все още имаш задължения към мен. По очевидни причини ще трябва да продължиш да ги вършиш от тук. Затова ти водя тия двамата. Работата мен лично винаги ме разсейва от всякакви тежки и болезнени мисли. Предполагам, с теб е същото.

– Страхотно! Защото ако бях останала още малко в избата, може би щях да се изкуша и да редуцирам съдържанието ѝ до едноцифрена бройка.

– Да, да, всички алкохолици сте големи пиячи! Няма що! Но след дълго въздържание като твоето си е опасно за живота дори да близваш. Не си, нали?

– Нали уж си имаме доверие е не си критикуваме порочните навици? Аз да съм ви държала сметка за съществата, които тази сутрин напуснаха леглото ви? Даже няма да питам към коя немъртва раса принадлежат. В сравнение с тях, Баал е пръв красавец. 

– Гоблини. Притежават забележителни орални умения. И са доста издръжливи ако ти се приискат някои по-грубички нестандартни преживявания.

– Благодаря за информацията! Можех да живея щастливо и без нея, сега кой знае какви кошмари ще ми се присънят. Е, ако сте готови, може да започваме.

Самаил-Звезделин се оттегли елегантно, тъй като вече го бяха осведомили за деликатната ситуция, която се разиграваше на прага на царството му.

Той отстъпи на Аделина залата на малкия си съвет и сега тя заемаше неговото място, оглавявайки масата във форма на петоъгълник. Огнената звезда с пет лъча беше основна и винаги в центъра на пищните готически орнаменти, красящи интериора на черната обител. Затова и масивната дървена мебел не беше изключение от стила на обзовеждане

От двете ѝ страни се разположиха мъж и жена и насочиха любопитно вниманието си към нея.

– Аз съм Аделина, приятно ми е! А вие?

– М-м, какъв вълшебен глас! Не си спомням да съм го чувал предишен път. Но може да променим това много лесно…

Мъжът, чиято външност бе идеална, за да се занимава професионално с фотомоделство или еротично танцуване по женски барове съвсем неочаквано протегна ръка към изненаданата Аделина и се опита да прокара пръсти през рошавата ѝ коса, но тя се отдръпна и го изгледа кръвнишки. Атлетичен брюнет, с изразителни кафяви очи, тънък нос и плътни устни, той беше мечтата на всяка подпийнала и развихрила се в петък вечер домакиня, лишавана в продължение на поне няколко месеца от мъжки ласки.

– Избърши си лигите и си затваряй устата! Не ти е в категорията. Извинявам се за поведението на брат ми! Просто прекалено много се вживява в ролята си и трудно излиза от нея, когато не е на работа.

Жената от своя страна също имаше потенциала да предизвика вълна от отровна ревност у всяка група обвързани жени, фръцкайки се покрай мъжете им. Дребен ръст, стегната фигура, гърди с размера и формата на перфектно узрели пъпеши и закръглен задник, който пораждаше неистово желание да бъде употребен по всички възможни сексуални начини.

– Аз се наричам Съблазън, а той е Грях. Близнаци сме. Обикновено работим заедно, тъй като местата по които се налага да си вършим професионалните си задължения изискват както мъжка, така и женска енергия. Инкубус и сукуба сме.

– Сериозно? Мислех, че това са просто приказки на прекарали тежки мокри сънища.

– Така е. Тежко ги преживяват ако се борят. Затова трябва да ни се отдадат напълно и всичко ще бъде наред. Ти, очарователна смъртна, не би ли се съгласила на една, удовлетворяваща всичките ти копнежи, нощ? Усещам огромно напрежение у теб. Толкова съжалявам, че съдбата не ни е срещала по-рано! Мога да задоволя всеки твой каприз, стига да кажеш “Да!” Повярвай ми, веднъж сториш ли го, после няма да поискаш друг мъж.

– Ако се интересувах от креватни танци, щях да си направя профил в сайт за запознанства. Благодаря, но нямам намерение да си слагам точно такъв камък на шията и да се гмуркам в океана на венерическите заболявания.

Зелените огньове в дълбините на погледа на Аделина пробляснаха тъй заплашително, че двамата демони рязко се залепиха за облегалките на старинните си столове.

– Прости неуважителното му отношение, Аделина! Просто е приел стимулант и в момента мисли единствено с долната си глава.

– Млъквай, кучко! Искаш ли да ти направя физиономията трудна за разпознаване? Как не те е срам така да ме злепоставяш пред потенциална клиентка?

– Е, не може да си толкова кух ! Нищо ли не виждаш ? Аурата ѝ ще ти избоде очите, обаче ти упорито ѝ навираш оная си работа в лицето. Сериозно ли искаш да се озовеш с ташаци, завряни в гърлото докато те принасят в жертва на богинята-основателка?

Грях погледна Аделина и след няколко секунди на доста упорита мисловна работа, напълно нехарактерни за него се плесна по челото и започна нервно да рови в няколко дневната си брада.

– Нямам представа за какво говорите, но се радвам че все пак ще имаме възможност да си побъбрим делово. Разбирам, че вашата раса е една от коренните тук и е свързана с човечеството единствено чрез… да кажем, мимолетни авантюри. В такъв случай, какви биха могли да бъдат исканията на сладострастните демони?

– Драга госпожо, нашата раса е отговорна за най-приятните преживявания на клетия вид, от който си се пръкнала. Разбира се, винаги може да откриеш диаманти сред плявата. В минали времена беше доста по-лесно, затова и си траехме. Но я ми кажи в наши дни, как да намеря свястна девственица, на която да отдам великия дар на страстта? Смъртните изобщо не ценят целомъдрието в днешно време. Точно обратното- стараят се да се оттърват от него колкото се може по-бързо, за да не бъдат задръстеняците на квартала. И тогава какво ни остава на нас? Да се задоволяваме с мамини синчета на средна възраст, за които представата за секс е събота вечер сърфирайки из порнхъб. С една ръка на тъчпада, а другата- завряна в гащите.

Настояваме професията ни да бъде обявена за защитена и поради липса на обекти да ни се осигури адекватно заплащане под формата на такива сладки вещици като теб, омаломощени от личните заклинания на Негово Мрачно Величество.

– А ключовете на Свети Петър? Не ги ли искате и тях случайно? Така както сте тръгнали, по-добре направо в рая да нахлуете, за да си начешете нимфоманската краста. Много сте нагли като се има предвид колко бездарни проститутки бяхте, когато ви дадох благословията си за пръв път . Аделина, моля да ме извиниш за прекъсването, но как да ти кажа… Няколко стотин хиляди ангели изискват явяването ти пред тях. Сега.

Личеше си неудобството на Звезделин когато я разсея от задълженията ѝ. Но това, което беше по-необичайно и веднага привлече вниманието на Аделина бе, че вместо обичайния си елегантен костюм той бе навлякъл доспехи. В десницата си стискаше огнен меч, а в лявата ръка- неръкотворен щит.

Без да обръща внимание на протестите ѝ, Самаил я прихвана през кръста, разпери разкошните си златисти криле и за няколко мига я отнесе на брега на Реката на Забравата. Там се намираше входът към ада и от другата му страна, подредени в съвършен строй, стояха и очакваха команда неизброимо множество въоръжени с хладно оръжие ангели. Начело беше застанал първият сред равни Михаил- светлокос и светлоок, почти пълно копие на Самаил, но с не толкова магнетично присъствие. До него, мрачен както никога досега, стоеше в мълчаливо очакване Анаил.

– Скъпа моя, би ли ми направила неоценимата услуга да споделиш на тия посредствени бездарници с интелекта на чехълче, наричащи себе си мои братя, какво всъщност правиш тук. Както и да отхвърлиш напълно безпочвените им обвинения, че те задържам насила.

Аделина се обърна към армията, намираща се в пълна бойна готовност и преглътна. Гърлото ѝ внезапно пресъхна като пустиня. Погледът ѝ се фокусира върху чернокосия крилат чаровник, който строго я наблюдаваше с обвинителен поглед отсреща. Предателските пеперуди за пореден път затрептяха в стомаха ѝ, но тя им изшътка злобно наум, събра мислите си и заговори с глас, който разряза пространството подобно перфектно наточената коса на Мрачния Жътвар.

– Нямате работа тук. Търсете си поводи за война другаде. Аз оставам по своя собствена воля. Нека Всеотецът ми е свидетел, че желанието ми е това.

Самодоволната хилеща се физиономия на Самаил обаче замръзна в мига, в който Анаил заговори. Неговият глас разсече пропитите от вопли простори с не по-малка разрушителна мощ:

– Желанията ти вече са без значение, Аделина. Самаил, един от вас трябва да дойде с нас. Доброволно или със съдействието на небесното войнство зад мен. Такъв е заветът на баща ни. Нека пътят му бъде огрян от вечната светлина, с която създаде този свят. Мир на праха му!

Ангелите сведоха глави за минутно мълчание в знак на почит към скоропостижно споминалия се Бог.

Звезделин-Самаил пребледня като привидение, изпусна личните си оръжия и се свлече на колене. След което започна да шепне сякаш в транс:

“Изтъкана от огъня, който завинаги ще гори в косите ѝ”

Мрачният господар се изправи и, вече възвърнал разума си, се обърна към своята смъртна гостенка:

– Ти трябва да тръгнеш с тях. Няма как да ти го обясня за толкова кратко, но нямаме никакво време за губене. Той ще ти помогне да разбереш.

Кимайки към Анаил, Самаил хвана нежно ръката ѝ и мислено ѝ зададе въпрос, на който тя обаче се поколеба да отговори.

“Ще намериш ли сили в себе си да се изправиш срещу всичките си страхове, ако на карта е заложена съдбата на Вселената?”

Анаил вече беше преодолял повече от половината разстояние помежду им, но все пак спря почтително далеч и зачака. Аделина, стискайки зъби така, че да я заболят дори ушите си пое дълбоко въздух през носа и кимна. След което махна с погнуса в отговор на предложената ѝ от Анаил десница и тръгна пред него, вирвайки гордо нос. На ангела не му оставаше нищо друго, освен да я последва. Без значение, че дестинацията им се очертаваше да бъде краят на Вселената…