Помниш ли онези моменти от живота ти, които са те оставяли без дъх? Помниш ли миговете, в които си изпитал най-истинското щастие от на пръв поглед дребни и съвсем обичайни неща? А онези трудни за преодоляване случки, които са спирали сърцето ти и които никога не би забравил? Но това е животът. Той е като броеница, на която са нанизани твоите хубави и лоши изживявания, усмивките и сълзите ти, смехът и отчаяните викове на безсилие. Тази броеница всеки носи на врата си до сетния си час. Тя му напомня всичко случило се през годините. Тя му напомня, че е живял.
Винаги идва ден, в който всеки достига края на своя земен път. Тогава той прави равносметка на целия си живот. Казват, че преди смъртта, всеки вижда като на филмова лента това, което му се е случило. Може би именно от видяното тогава, зависи дали душата на човека ще потъне в покой или ще продължава да броди нежелана по земята.
Денят, в който той трябваше да направи своята равносметка на житейския си път, беше настъпил. Той го усещаше ...