Облечен в черно като сенките, в които се крие. Появи се като насън – магично, тайнствено и необяснимо. Лицето му не виждам, но го усещам. Мога да помириша парфюма му, енергията му да уловя, но не и него да докосна. Тялото му не мога да усетя, не мога душата му да уловя. Бяга като уплашена сърна, далеч от мен сякаш сокол го отнася.
Виждам го, но не го чувствам. Мразя чувството, когато си далеч. Уж, един до друг, а толкова далеч сме. Усеща се като разстоянието от тук до Фамагуста.
Липсваш ми, но сякаш само тялом, душата ми свикна и сега е далеч и сега в щастлива. Без теб! Без теб съм свободна и аз летя. Не ми тежи нищо, нищо не ме тегли. Мога да се разхождам, да тичам, свободна съм. Бягай от мен. Аз летя!