- Напускам те.
Едната му вежда мръдна нервно. Красивите прави вежди неразбиращо се свиха.
- Какво?
- Отивам си. Сбогом.
- Напускаш ме? Защо, по дяволите?!
- Знам, че отново ще прозвуча глупаво, но не мога повече да понасям болката. Нито самотата.
- Не е глупаво! - той стана и отиде бавно до нея. Пръстите му собственически погалиха гладката й шия. Тръпка, толкова позната, колкото и сладостна, премина през тялото й. Очите й се затвориха за миг, после се отвориха отново.
- Няма да мине този път.
- Кое?
- Това докосване е лъжа. Илюзия. Просто начин да ме задържиш при себе си. Успяваше досега, признавам, но топлината на пръстите и чувствеността на допира вече няма да бъдат достатъчни за отмалялото ми сърце.
- Не знам какво искаш от мен. - с безразличие каза той и отново седна.
Устните й бавно се извиха в усмивка. ...