Изправи се рязко на леглото, свирепо освобождавайки се от палещите ръце на Ада. Мислите му се взривиха на милиарди парченца счупено стъкло, разкъсвайки мозъка му. Стегна мускули и опъна жилите си, за да се превърне в гротеска статуя на Болката, и с последни сили смачка паяците на кошмара, които пълзяха в артериите и вените му. Задъхваше се в астматичен пристъп, при който дробовете му се пълнеха с повече и повече празнина. Когато дойде на себе си, разбра, че трябва да излезе на терасата, за да не го притиснат стените в машинния си ход една към друга. Засилен се подпря на парапета. Най-накрая сладкият мехлем на летния въздух достигна до гърдите му. Съвзе се постепенно. Усети, че се е надвесил прекалено много от седмия етаж и краката му се приплъзваха изкушаващо. И все пак оцеля още една нощ. Това, което бе останало от него, вече плуваше в тъмния океан на изтеклото време, сляпо търсейки своя морски фар.
Спеше в малък апартамент, който от няколко години се беше превърнал в занемарено олице ...