Жанет беше младо момиче с добро телосложение и чаровно лице. Беше се изтегнала в един фотьойл на летището и качила краката си върху куфара. Разклати рязко едното си стъпало да отпъди досадната муха, кацнала върху новия й чехъл, след което продължи да гледа разсеяно шумните туристи с багажи и палави деца около тях. Повечето бяха почернели от слънцето, някои дори изгорели с червени петна върху кожата. Изглеждаха отегчено от предстоящото завръщане към родното им ежедневие. Само неколцина тинейджъри говореха разпалено по телефоните, вероятно с приятелите си за срещите след няколко часа полет.
Изведнъж забеляза група от трима човека в официални костюми, които бавно ходеха между хората в другия край на залата. Бяха внимателни и систематично оглеждаха всякa жена от чакащите. Нямаха вид на полицаи, а по-скоро на адвокати или служители в голям офис. Спряха до едно момиче, изкоментираха нещо и по-възрастният мъж извади една снимка, сравниха я и продължиха. Явно търсеха млада жена. Залата не беше ...