Безпощадно
Люба
От месец обмислях как да се разделя с Люба, без да я обидя и нараня. Знаех, че е невъзможно. Тя ме обичаше. Истината беше, че от две години и половина живеех с нея и това време бе най- спокойното и хубаво, което съм имал. Но разбрах нещо, което не ми даваше мира.
Люба бе прекрасна млада жена-умна, красива, забавна. Излъчваше елегантност, доброта и топлина. До скоро се чудех с какво съм я заслужил, след като преди пет години съпругата ме напусна и заживя с друг мъж. Но трябва да се върна няколко години назад.
Елена
В Елена се влюбих от пръв поглед. Срещнах я случайно в фирмата, в която работих. Тя бе дошла временно като консултант.
Ели просто беше като огън. С червени дълги коси, тъмно зелени очи. Походката и беше лека, която носеше след себе си аромат на морски бриз, портокали и жасмин. Беше висока с прелестни извивки.
И аз просто полудях. След година получих повишение и веднага предложих брак. Тя прие и заживяхме щастливо.
Стремях се да не и липсва нищо, обожавах я. Изминаха пет години от брака ни и аз резервирах екзотична ваканция, за да отпразнуване годишнината. Реших да е тайна, за да я изненадам приятно. Но малко преди да и кажа, ме изненада тя.
Няма да забравя. Прибрах се от работа и на масата намерих писмо от нея.:
„ Скъпи, уважавам те много и затова не мога да те погледна в очите и да ти кажа, че те напускам. Подала съм молба за развод. Нямаме деца и общо имущество, така че се надявам да се разделим като приятели по взаимно съгласие.
Желая ти да намериш друга любов и бъди здрав.
С топли чувства : Елена „.
Малко е да кажа, че обезумях. Започнах да вия като куче, пребито и гладно. Веднага я потърсих, но тя просто бе изключила телефона си. Дори, когато получих призовката, тя не ми отговори. И в съда не се яви. Беше само адвокатът и. Отчаян, не знаех какво да правя, но приех развода, защото много добре знаех, че тя не обича откази.
Скоро разбрах от колеги, че се е омъжила за богат бизнесмен и живее в къщата му в Бояна. Нещо повече, вече била бременна.
Изминаха три години и я видях в един ресторант с мъжа и, едно хлапе и бебе в количка. Целият се разтреперих и веднага излязох. Извиних се на колегите, като казах, че ми е прилошало.
Живеех сиво и не смеех да мисля за нещо хубаво и различно, само работех и се прибирах в квартирата си.
Люба
Наложи се да замина за Пловдив на инспекция във филиала на фирмата и срещнах Люба. Тя трябваше да ми съдейства през цялото време на проверката. Показа се като компетентен специалист, открита, организирана. Допаднах ме си много и още на третия ден си позволихме да се шегуваме. Реших да я поканя през уикенда на разходка из София. Тя прие и прекарахме чудесно.
Последваха още срещи и само след три месеца тя се премести да работи при мен и заживяхме заедно. Разбирахме се чудесно. Усещах колко силно е влюбена в мен. Стараеше се, угаждаше ми, така както аз го правих някога за Елена. Постепенно усетих, че започвам да я обичам. В леглото бе нежна и страстна и ме увличаше с емоцията си. Мислих, че вечно ще сме щастливи един с друг, но…
Един ден случайно дочух разговор между колеги, които познаваха Елена, че съпругът и изневерявал и въобще не се криел, водел дългокраки блондинки по заведения и скъпи бутици.
Вкамених се, сърцето ми сякаш спря.
Реших да се поразровя и да проверя дали е истина. Вечер извеждах Люба по скъпи ресторанти и барове и не след дълго, го видях. Беше истина.
Започнах да мисля за Елена. Чудех се какво ли прави. Познавайки я, не можех да приема, че се примирява. И изведнъж любовта ми към нея избухна с нова сила. Реших, че трябва да я спася. И изготвих план. Трябваше да се разделя с Люба и да предложа на Елена да се върне при мен. За два месеца решението ми стана твърдо. Люба усещаше охладняването ми. Често ме питаше къде съм се отнесъл, но аз не отговарях.
Не можех повече да отлагам и реших да я заведа на скъп ресторант. Казах предварително, че имам сериозен повод да говорим. Тя показа учудване, но с дяволита усмивка ми прошепна, че и тя има изненада за мен.
Настанихме се на уединената маса, поръчахме вино, но пресъхналото гърло ми пречеше да започна. Бях скован. Люба нямаше никаква вина. Не намирах думи. Чудех се как да кажа, че не е успяла да потуши любовта ми към Елена.
Тогава тя ме погледна с щастливи очи и поиска да покаже изненадата. Аз съвсем онемях и кимнах. Люба извади продълговата кутийка, розово-синя и ми я подаде.
- Отвори я! - подкани, а очите и приличаха на тъмно сини езера.
Ръцете не ме слушаха, не помръдваха, защото умът ми бе другаде. В този момент мразех добрината и, обичта и, ризата, която ми бе изгладила. Мразех целувките, прегръдките и. Но се овладях, реших да отворя, каквото и да е и после да и кажа, че благодаря за всичко, но искам да се разделим. Отворих. Беше положителен тест за бременност. Побеснях.
- О, каква изненада си ми приготвила, но аз не мога да съм виновникът за положителният резултат! Бившата ми жена забременя едва, когато ме напусна. Нима така ме обичаш, че ми пробутваш чуждо дете? Днес те поканих да ти кажа, че приключваме с теб. Очаквам до седмица да се изнесеш. Утре заминавам в командировка.
Насреща Люба стоеше пребледняла и невярваща. Дадох знак на сервитьора и подадох картата си.
- Това не е истина, ти си единствения мъж в живота ми и ти си бащата!-произнесе твърдо. - Ще се изнеса за един ден. Тази вечер ще отида на хотел - добави, едва намерила гласа си, напълно срината.
Елена
Така останах сам, свободен да се срещна с Елена. Усещах, че ще успея този път. Бях се развел с нея без дори да я видя. Търсих начин да открия телефона и. Очаквах съдбата да ми даде шанс, да върне голямата ми любов. И наистина извадих късмет. Отидох да пия кафе в Мола на „Околовръстното“ и се натъкнах на нея. Тя също се канеше да седне в кафенето. Направо я хванах за ръката и я настаних на масата.
- Елена, знам всичко! Продължавам да те обичам както преди. Върни се при мен!- изстрелях на един дъх.
Тя леко повдигна вежди, отпи спокойно от кафето и попита:
- Какво знаеш?
- Знам, че ти изневерява! Ела при мен, ще приема и децата ти, ще ги гледам като свои. След като не можа да забременееш, в мен е вината да потърсиш друг. Явно не мога да стана баща, но твоите деца ще станат мои.
Елена въздъхна. Изгледа ме със съжаление. Направи го подчертано, за да не остане неразбрана и с тих, но леден глас ми отговори:
- Слушай, скъпи! Моят живот отдавна не е твоя грижа и няма да бъде. Как си позволяваш да ровиш и да следиш мъжа ми. Естествено, че знам какво прави, но не ме засяга. Не е спрял да се грижи за мен от скъпо, по скъпо. Отрупва ме с подаръци и държи на семейството. Другото не ме интересува. Мимолетни забежки за развлечение. А относно това, че не можеш да имаш деца -кой ти го каза? Нямахме, защото просто не ни се получи!
Приключи и ме изгледа отново със съжаление. Допи кафето си и изправяйки се добави:
- Намери си някоя свястна жена и си направи деца. Нашата любов отдавна не съществува.
Прибрах се в къщи изцеден и отчаян. Бях абсолютно сигурен, че ще си я върна. Не знаех, че е толкова жестока.
Животът ми продължи монотонно, скучно и много самотно. Люба се бе върнала в Пловдив и не знаех нищо за нея. Сигурен бях, че колегите знаят нещо, но не искаха да ми кажат. Много от тях се отдръпнаха от мен, след раздялата с Люба.
Скоро след това реших да сменя квартирата си. Започнах да прибирам нещата си. Приготвих чували, за вещите които ще изхвърля. Попаднах на стари модни списания на Елена. Спрях за момент да помисля, дали да ги изхвърля. Избутвайки ги на пода, изпадна блистер противозачатъчни. Липсваха половината таблетки, последната взета беше от четвъртък. Спомних си. Елена ме напусна в петък.
Люба
Осъзнах горчивата истина. Елена не е искала дете от мен и е чакала баровецът да и предложи, за да ме напусне. Бях съсипан. С безмилостна сила ме затисна вината за жестокостта ми към Люба. Чак сега си дадох сметка колко несправедливо и грозно постъпих. Не и дадох никаква възможност, изгоних я от дома си бременна.
Веднага се задействах да я открия, но безуспешно. Само разбрах, че е напуснала филиала месец след като се е върнала в Пловдив. Не оставила адрес на никого. Потърсих я на адреса на родителите и, но там намерих друго семейство, което е купило къщата.
Отчаях се. Оставаше ми само да се чудя какво е станало с нея и дали имам дете.
Вече десет години живея сам. Никога няма да си простя, че заради Елена изгубих жената, която ме обичаше и искаше да ми роди дете. Жената, която искаше само да бъдем щастливи.
Минаха още няколко години. Пътувах за Лондон. Когато преминах паспортната проверка, мернах красива синеока жена на десетина метра от мен. До нея вървеше усмихнат младеж. Почти бях сигурен, че е Люба. Хукнах към нея, но едно многобройно индийско семейство препречи пътя ми и докато се измъкна, Люба вече е нямаше.
© Люси Атанасова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Влади,благодаря за анализа!❤️
-
Първо, много обичам да попадам на хубави неща тук, които съм пропуснал. Второ : разказът е добре структуриран, без излишни описания на ненужни места и събития. Адмирации. Трето: не обичам неща писани от първо лице... Не знам защо, но просто не обичам. Тук обаче нямам забележка. Сигурно защото авторът е жена, което автоматически прави първото лице условно.
Поздрави за разказа.
Много ми хареса. -
Благодаря, Влади за оценката!
-
Благодаря, Коста!
-
И аз като Акеми.Поздрав Люси.
-
Благодаря за оценката, Акеми!
-
Браво, Лююси! Сига ще видя и продължението.
-
Благодаря, Жени 😊
-
Много ми хареса разказа... няма да съдя героя... понякога се връщаме към един и същи човек без осъзнати причини...
-
Благодаря, Таня! Направо ме надъха да измисля продължение.Но този герой не заслужава щастлива развръзка
-
Благодаря, palenka Трудно се намира изтинския човек и е жалко, когато не можем да го оценим и да изберем да го обичаме поне колкото обичаме сами себе си.
-
Връзки без връзки. А времето е безпощадно, няма връщане. Един съвременен "Герой на нашето време".
Поздравления! -
Благодаря, Миг31 Приятно ми е, че съм успяла да събудя размисли за човешките съдби, в които се мъчим да се намесим с грешки и дано по - често добрини.
-
Коментар с намигване : Май е вярна хипотезата , че мъжете сме "полуфабрикат" на еволюцията , а жените са ...... СИ ! А сега сериозно : Всеки има отредено място във вселенския енергийно - информационен обмен ..."във вселенска програма няма вина" . Живот! Хубав поучителен разказ! Дано има повече читатели! Благодаря!
-
Няма начин! Всички сме грешни. Много и най-различни житейски истории, грешките се повтарят, поука няма и така да безкрайност.
-
Благодаря, Сенд за коментара!Отношенията между мъжете и жените са сложни и пълни с клишета, но и има и много изненади. Никой не знае какво го чака. Важното е да живеем така, че по- късно да не съжаляваме за нищо.
-
Когато имаш няколко връзки, неизбежно сравняваш и понякога първата или някоя от тях, се оказва най-добрата, но няма начин да се върнеш и да кажеш, сбърках, да опитаме отначало, защото всичко е бъзвъзвратно изгубено. Прави се от незрялост и непознаване на живота. А положителният тест за бременност... ооо!... това не радва мъжете, защото предполага обвързаност, а в природата им е, да летят и опрашват цветенцата, как може, да стоят само върху едно цвете?!
-
Благодаря, Катя! Мисля, че изградих добре образа му.
-
Изобщо не ми е симпатичен главният ти герой. Не се пише лесно от мъжка гледна точка, но ти си успяла.
-
Всичко се плаща рано или късно, но цената на любовта е най-висока. Така е , Катя!
-
Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи.
Поучителен разказ. -
Благодаря, Блу!
-
Хубав разказ!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
