БИТКАТА
Огънят пукаше, искрите се разбягваха във всички посоки, наподобявайки миниатюрни фойерверки. Момчето захласнато гледаше играта на пламъците му, те ту се прегръщаха, ставайки едно цяло, ту се разделяха, съскайки един срещу друг. Превръщаха се в огнени мечове и влизаха в смъртоносна схватка. Рисуваха във въображението му картини на славни битки и бляскави победи. А момчето така обичаше да слуша тези истории за безстрашните воини, които с усмивка предизвикваха смъртта.
От другата страна на огъня, старецът се суетеше около дисагите. Беше изморен от дългия преход, а им оставаха още три дни, докато стигнат портите на града. В котлето яхнийката вече клокаше, а импровизираният им лагер все още не беше готов.
*
*
*
*
Дядо, разкажи ми историята за последната битка на крал Своболюб – примоли се момчето.
Беше я слушало стотици пъти, но сърцето му се изпълваше с плам всеки път, когато я чуеше.
- От теб ще излезе смел воин – през усмивка каза старецът и погали малката руса главица. Прокашля ...