БИТКИТЕ
На тази тема има велики разкази, романи, даже стихове. Не очаквайте от мен да ви предложа нов вариант на Троянската война, защото в моя разказ липсва Елена (Ленчето лятото си ходеше на село), за Олимп не става обезлесеният ни баир, а пък местните богове се събираха чак след залез слънце в кръчмата и хич не им беше до нашите битки.
*
Преди Карибската криза, битките бяха между стражари и апаши, след кризата биехме фашистите от турлашката махала, ама и ние се връщахме с пукнати глави. Модерното въоръжение тогава беше прашките, но не тези дето сега изненадващо ги намирам сутрин на нощното си шкафче, а вързани за чатал две тесни изрезки от автомобилна гума, завършващи с кожена (мешинова) торба за камък, гайка, болт или каквото там е под ръка.
Имахме си тартор (нещо като командир), наблюдателница на върха на бай Ганчовия орех и скривалище за снаряжението, което няма да посоча, защото неутрални майки, баби и лели се стремяха ежедневно да ни обезоръжат и да ни вкарат в един скучен, мир ...