Тя не усещаше, че говори много, но това му харесваше.
-Знаеш ли, Анди, това беше най-готината тренорвка, която съм имала. Много се радвам, че се записах на каланетика, след всяка тренировка се чувствам направо страхотно! – каза Ана.
Той се усмихна и отговори:
-Радвам се, напомня ми на момента, когато аз се записах на футбол преди години. Още съжалявам, че спрях – отвърна той.
-А защо спря? – попита тя.
-Изкълчих си глезена и не можех да играя повече.
-О, жалко – отвърна Ана. – Я, време е да влизаме – допълни тя.
-Да, хайде – отвърна Андрей.
Двамата влязоха в сградата на университета.
Андрей чуваше гласове в главата си. Преди време си беше помислил, че полудява, но се оказа друго – четеше мислите на хората около себе си, стига да бе достатъчно близо. По тази причина той се стремеше и да бъде сам през повечето време. Отначало целият този словесен поток беше досаден, но впоследствие младежът свикна.
Мислеше че е единствен, но не беше. Това очарователно девойче, което стоеше до него, също ...