Вече седем часа вървеше из града. Изяде само един сандвич и изпи малко шише с минерална вода някъде към 14 часа. Тръгна от вкъщи импулсивно и сега се питаше какво всъщност търси. Не познаваше никого тук и никога не бе идвал в Шумен. По улиците го водеше желанието да опознае родния си град, макар че все още не беше сигурен дали е така. Тайно се надяваше да срещне някого от близките си и сърцето да му подскаже: това е майка ти, това е баща ти, това е брат ти или сестра ти... той не знаеше как изглеждат, та нали никога не ги беше виждал. Вървеше и се питаше: "В тази къща ли живеят, или в тази, а може би в този блок, но на кой етаж, кои ли прозорци са техните?" Осъзнаваше колко безумно беше поведението му. Прокрадваше се съмнението, че това не е вярно, че е някаква клюка, клевета, завист...
Всичко започна от изложбата. В края на ноември миналата година учителят им по рисуване влезе ентусиазиран в класа: "Ученици, забелязах, че в последните години някои от вас рисуват много добре и затова г ...