Стоеше на банкета и нервно си чешеше дупето, докато няма коли по магистралата. Много е гадно да те сърби, като си облечена с къса поличка при 5 градуса.
Нещо присветна и до нея беше мъж в бяла роба.
- Здравей!
- Здравей, здравей...
- Идва празник, защо не си вкъщи?
- Изкарвам си хляба.
Той порови в джобовете си и извади едно парче хляб.
- Ето вземи.
- Ти подиграваш ли ми се?! Дай пет лева и ще си купя и хляб, и месо.
- Нали ми каза, че си изкарваш хляба, а пет лева нямам... Всъщност чакай ще ти дам друго.
Отново взе да рови в джоба си и извади нещо кръгло и лъскаво. Тя го взе, сложи го в устата си и го стисна. Бисерът изпращя между зъбите и.
- Що ми даваш тия безвкусни драженца? Абсолютен боклук.
- Не беше за ядене. Защо продаваш плътта си? Не усещаш ли, че е грях?
- Всичко е грях, а ти си чети проповедите другаде, ако искаш да помогнеш ми дай пет лева.
Със свистене на гумите една кола спря пред нея. Мъжът с бялата роба го нямаше.
Тежеше само 35кг, нямаше ги пищните гърди, изваяните бедра. Кожата и бе сивкава, покрита с лепкава пот. Знаеше, че умира. СПИН-ът не прощаваше на бедните. Загледа се в тавана, който беше с големи кафяви петна и един самотен паяк обикаляше, за да провери капана си. Нямаше сили, но прошепна:
- Господи, прости ми!
Отново беше до нея и излъчваше бяло сияние. Погали я по главата и подаде ръка.
- Време е, мъничката ми.
И двамата полетяха към Рая.
Стоеше пред искрящите двери. Обърна се към Него и каза:
- Имаш ли пет лева?
Той се усмихна.
- Този път имам. Ето вземи.
Тя ги взе и набързо сгъна една хартиена лястовица от тях. След това я хвърли надолу към Земята.
- Лети към хората!
И тя полетя, превръщайки се в бяла лястовица, за да спаси някоя душа.
Край
© Гедеон Всички права запазени