Човек
Беше седнал умислен на един камък. В ръката си мачкаше топче глина загрижен, какво още има да направи до края на седмицата. Много неща са и дори да иска няма да може.
По едно време погледна в ръката си, какво е станало с глината. Направо се изуми. Там стоеше малка фигурка, която много приличаше на него. Взе една клечка от земята и направи малка дупчица, където бяха устните. Наведе се и духна...
Нищо... Никакъв звук...
Обърна фигурката и проби друга дупка отзад.
Отново духна и се понесе някакъв звук, не особено мелодичен. След малко статуйката се раздвижи.
- Добре де, ще те кръстя, но как?... Дудук... Нее, много глупаво звучи... Пищялка... И това не става.
Вдигна ръка нагоре и каза:
- Нека бъдеш, Човек!
Ева
Спешният екип , блъсна с носилката вратата на операционната. Стаята беше с искряща белота, а светлината заслепяваше. Той стоеше на столче пред масичка с хирургични инструменти.
- Какво пак е направил?
Единият ангел нервно, потрепвайки с крила измънка.
- Ами, качил се на най-високата планина и скочил. Решил, че може да лети.
- Ох, Адаме, Адаме, защо бе човече не слушаш инструкциите ми, какво можеш да правиш! Слагайте го на масата!
Беше восъчно блед и не можеше да диша. Вероятно реброто се беше забило в дроба.
Операцията не трая дълго и в металното легенче стоеше парчето ребро, което бе пробило дроба.
- Явно трябва да направя нещо за Адам. Дано спре да се хвърля, от където реши.
Взе скалпела и започна да вае нещото от реброто. Когато свърши се изуми на статуята. Беше толкова красива, ефирна и примамлива. Вдигна я нагоре и прошепна:
- Аве... Защо сега пък говоря на латински?... Как да те кръстя красавице?... Дааа, може би затова казах "Аве", твоето име ще е Ева!
Ябълката
Седяха облегнати на ябълковото дърво. Прегърнати гледаха, как вълкът ближе едно агънце, за да му направи прическа.
- Адам, защо вълкът и агнето не политат към небесата?
- Ами, не знам.
Една ябълка падна от дървото и удари Адам по главата. Двамата се спогледаха.
- Ева, май нещо ми светна в главата, но не знам, какво е.
Тя се засмя, но чу, как змията Наги просъска в ухото и:
- Дай му тази ябълка и ще разбере, какво е.
- Нали е забранено!
- Ти му я дай и ще видиш, че забраната ще падне.
Взе ябълката от устата на змията и я подаде на Адам.
- Яж и ще сме щастливи, защото знанието е щастие.
Той отхапа и после изкрещя:
- Евааа, в ябълката има червей и съм го отхапал на половина! Виж го, как се гърчи.
От нищото се появи Той.
- Забраних ли да се яде месо в Рая? Забраних!!! Сега си обирайте крушите и долу на земята!!! Видях те ли, до къде води познанието, води до смърт.
Има и други!
© Гедеон Всички права запазени