Сякаш побеля взорът му от снега, де за три дни покри всичко, що знаеше човек.
Северният вятър изсвири пронизително в оглозганите клонаци и кехая Аргир сръчка кобилата. Пътят се губеше в белотата, и той смело подкани добичето. Нагазиха в преспите и щом съзря бора, де бегло се зеленееше в края на селото, въздъхна с облекчение.
От дете знаеше Аргир това старо дърво досами двора му. С часове се бе прехласвал по птичките, що дружно цвърчаха в клонаците, и с изгладнели от зимата душици чоплеха зрънца в шишарките.
Севернякът проплака отново, а той дръпна юздите и животното спря.
Наостри слух и замислено поклати глава. Като да не беше само воят на вятъра, нещо друго сякаш се носеше с него и глъхнеше самотно в звуците на зимата.
Щом стигна до стария бор се ослуша отново и слезе от добичето. Разбута ниските клонаци, снегът се посипа върху му и за миг усети как дъхът му замръзна в гърдите. Поколеба се, усещайки трепета в ръцете си и плахо посегна към малкия вързоп. После го мушна под ямурлука си, ...