Горг чу лекия шум, усети зефира от полъха на ангелските крила и разбра, че пак има височайше посещение.
Стените, вратите, прозорците тук бяха условни. Виждаха ги и използваха само душите, попаднали в Рая. Ангелите просто ги пренебрегваха. Видимо материалното стоеше доста надолу в организацията на сетивата им.
Влезлият кимна сдържано. Все пак, щеше да разговаря с великомъченик, а не обикновена душа. Но това си беше част от съществуването тук – йерархията се спазваше строго дори от хвъркатите – все пак и душите човешки бяха Божествени създания.
Горг се изправи в леглото, огледа се, сети се, че ангелите нямат нужда от столове, затова се изправи и той.
- Великомъченико, - изгърмя гласът на гостенина. Изгърмя за Горг, в съседните стаи на Божественото общежитие за души „Стените на Йерихон“, никой не чу нищо. Не, че изолацията не беше земна и, естествено, не пропускаше звуци.
Просто законите тук…
Извинете, няма да ви разказвам. Едно, че не е прието като бон тон да се обсъжда тази част от Всел ...