Този текст се появява сега, за да запълни един мой пропуск. Едно мое мълчание още от далечната 2015-та година. Недопустимо мълчание. Ала днес, когато не съм сигурен, че ще имам утре на тази мила планета наречена Земя, когато рискувам да се събудя на непознато място, където няма да мога да напиша тези редове, днес просто съм длъжен да наваксам пропуснатото. Защото едно от нещата, на които посветих своя живот е Поезията. И именно Тя не би ми простила да продължавам да мълча. Надявам се това, което споделям с читателите да остане в нечия душа. А ако ли не, то съм убеден, че ще остане в Божията. Всеки от нас има своето лично усещане за поезия. То е формирано съобразно житейския му опит и е резултат на своеобразно натрупване. Нерядко това усещане е вменено отвън от различни източници - училище, университет, студии посветени на това изкуство, прочетени творби и образци на българската и чуждестранна поезия. Естествено, както и при всяко друго изкуство първият пласт на нашия поетичен хиатус се ...