Някога много отдавна през девет царства в десето, живеели цар и царица. Нищо не им липсвало, имали в изобилие от всичко и единственото, което ги натъжавало било, че си нямали детенце.
Царицата все плачела нощем скришом и се молела на Господ да я дари с рожба. Така минали много години, но Господ не се вслушвал в молбите й. През това време царството тънело в глад и мизерия. Поданиците живеели в недоимък и нищета. Върлували болести, но въпреки всичко се раждали много деца.
Един ден царицата казала на царя:
— Защо Господ ги дарява с толкова много радост, а на нас не дава поне едничко чедо?
Царят тъжно вдигал рамене.
— И нас ще ни споходи божията богословия, Царице.
— Но кога?
— Когато му дойде времето.
Минали години, царицата все плачела нощем. Накрая се разболяла от мъка и легнала на легло. Царят изпратил вестоносци по всички краища на света да търсят лек. Дори бил обявил награда за този, който излекува царицата - а тя била половината царство.
Пристигали много лечители, които пробвали сво ...