Из „Дочуто от съседната маса“

Обедното слънце люто препичаше и успешно прогони насядалите пред кръчмата да потърсят хладина в своите дворове. Вътре беше привично задушно, макар че течението от отворените прозорци донякъде облекчаваше заклетите картоиграчи. Обичах атмосферата в това място. Тук постоянно се раждаха случки и коментари, показващи неподправеното и много правдиво отношение на обикновените хора към умствените издънки на вечно слугуващите някому властници.

С неколцина приятели отпивахме от първата си биричка когато на вратата се появи един старец. Бе облечен като за екскурзия в планината с втъкнат в пояса голям сатър. Гледаше открито към хората с играеща по устните му заразителна усмивка. Местните се оживиха и веднага го заляха със закачки. Чувстваше се, че е любимец на всички.

- Ей, деде, накъде бе с този сатър по никое време?

- Ганчо, остави ги тия нехранимайковци, ами бързичко ми налей едно юзче от твоята скоросмъртница че бързам да копам. – се провикна невъзмутимо старецът, вървейки към тезгяха.

- С к’во ще копаш, деде? – не го оставяха наскочилите зевзеци.

- С ей тоя сатър.                                                                             

- Че нямаш ли си лопата у дома? Защо с него реши?

- Имам си, но ще я забележат копоите на кмета и ще ми попречат. То и без това отдавна съм му черна бройка, щото целият ми род обича руснаците. Дядо Вазов ни научи на това и за нищо на никого да не продаваме България. Ама и ние не го харесваме, защото се мазни пред големците момчетата ни да гинат някъде на майната си в угода чужди държави. Те са ни нужни тук да пазят родината.

Личеше, че го боли, но го прекъснаха:

- Знаем, знаем. И друг път за това си го псувал си пред жена му. Ти кажи по-добре какво си тръгнал да си копаш? .

- Землянка в Балкана, ама няма да ви открия къде. Че кметът, нали се подмазва постоянно на корумпето „Ало, Ваньо“ веднага ще  ми прати полицейската хайка да ме арестуват. Намира им работа, човекът, вместо да ги натири да пазят къщите ни и реколтата от крадци.

- Да не си решил отново да хващаш гората?

- Защо не? Не виждате ли какво става? При предишното фашистко заради Русия бягах от жандармерийските потери. После като горянин Балканът ме криеше от комунистите. И днес ще ме опази от техните деца и внучета, превърнали се в заклети герберастчета.Уж се пишат демократи, ама започнаха по фашистки да арестуват безпричинно интелектуалци.

- Че защо са започнали да ги арестуват? С какво толкова им пречат?

- Обичащите славянска Русия винаги са мразени от българските фашисти, каквато и маска да са си сложили. От друга страна културата дава знания, учи хората да разсъждават и да задават въпроси. Онази, истинската, а не подмазваческата на властниците. Разваля спокойствието на мутрите. Помните ли, че един фашист винаги посягал към пистолета си при думата „култура“? Затова срещу доларови съветници властниците ни постепенно изхвърлят от учебниците Вапцаров, Гео Милев, най-омразния за депутатите Христо Смирненски. Нищо чудно да посегнат и на Иван Вазов.

- Деде, все истини говориш. Накрая излиза, че фашизмът се е върнал без го усетим.

- Ти го каза. Аз отивам да си копам землянката.

- Мислил ли си какво ще ядеш? Наоколо стадата и мандрите отдавна ги няма.

- Не ме мислете. Когато корумпето „Ало, Ваньо“ ни излъга да изколим овцете и свинете, аз моите не ги закопах. Станаха чудни суджуци! Ама кметът, колкото и да се облизваше да ги даря на неговите герберчета, че даже обещаваше на децата ми по едно апартаментче в София, дори едно резенче не получи. Оттогава започна да ме гледа особено злобно и открито се закани, да измисли как да ми „намери цаката“.

- Браво, деде, твоята изглежда лесна. Ние да му мислим!

- Умни сте. Дори от сън да ви вдигнат, знаете столиците на Китай, Виетнам, че и на други страни. Не сте простички, като председателката на парламента ни. Нищо лошо. Тя и от умножение показа колко разбира, но на депутатите такъв човек им трябва да ги командва. И понеже сте грамотни, почвайге да четете. Например „Репортаж, писан с промка на шията“ от Юлиус Фучек и още, да не забравя, прочетете и „Фашизма“ на покойния ни Желю Желев. Там всичко е описано. Дано я откриете, защото върлите седесари много демократично изгориха доста нейни бройки пред партийната им централа на Раковски.

- Е, айде, че окъснях! - дядото отпи последните глътки от юзчето и пое към Балкана.

Всички се замислихме над чутите истини от този наблюдателен българин. Защо ли слушаме от дълго време лъжите на криминален затворник от Панкрац, натрупал стаж и в наркомрежата на Балканите според думите на сегашните му нови господари. Макар, че бе станал агент Буда в ДС, как успя да се долепи сред върхушката на мутрите от мафията СИК. Никой не го пита до днес защо предпочете да остане комунист и напусна топлото място на главен секретар в МВР-то. Той и за тази работа си бе некадърен, както и за кмет не ставаше. Прав бе Ралин, че от всяко дърво свирна не става, но диригентска палка винаги.

Вече при втората биричка се спомнихме думите на един чужденец:

- Момчета, когато пред вас е момиче, въртящо се около пилон, или чувате политик честичко да си извърта мнението пред микрофон, като вашия фюрер на ГЕРБ, в главата на зрителите им се върти една и съща мисъл – „Боже мой, какъв задник е пред нас!“

Разделихме се, търсейки отговор за себе си дали възвеличаваните от векове „Преклонена главица сабя не я сече“ и „Залудо работи – залудо не стой“ са причината да сме допуснали отново фашизирано управление на живота ни? Или ни е вродено слугинското поведение в името на личния келепир, което накарало Апистола на свободата да напише само „Народее...“