Стоян Денчев харесваше боклуците на госпожица Ралчева. В нейната кофа за боклук бе намирал какви ли не интересни неща. Веднъж дори изкара десет лева от един изхвърлен тостер, който изглеждаше съвсем нов. Много доволен бе от поръчките й за пица – за него винаги оставаха поне две-три парчета. Количествата изхвърлена хартия бяха впечатляващи може би защото госпожицата работеше в адвокатска кантора.
Най-хубавото бе, че младата жена изхвърляше боклуците си вечер и сутринта към пет часа всичките благини бяха на разположение на Стоян. Той се радваше, че в квартала има такъв добър изхвърляч като нея. Някои дни разчиташе единствено на нейните отпадъци. Бе си направил сметка, че от Ралчева си докарва поне 50 лева на месец, без да броим недоядените вкусотии от ресторантите.
Той познаваше сравнително добре събитията в живота на госпожица Ралчева, защото боклуците му говореха много. Знаеше например, че през лятото тя бе имала гадже – тогава количеството ползвани презервативи в кофата за боклук бе з ...