Боклукът
Още с влизането в метрото чу идващия влак и се затича с все сила по стълбите да го хване. Тъкмо да си поеме дъх, облягайки се на вратата, и един мощен филтриран бас го стресна:
- Боклук, що си без маска!
Изведнъж няколко чифта очи осъдително се забиха в него и вагонът зашумя като кошер. Тогава се усети, че боклукът е той, и придърпа маската над носа.
От там - в супера. Списъкът на жената. Бавно вървеше и четеше етиките на хладилната витрина: замразен грах, пролетен микс, зелен фасул...
- Къде е пък тоя спанак?
- Ей, боклук, гледай къде ходиш! - боже, боже, аман! Загуби равновесие и целият се пльосна върху витрината.
- Боклук, мърдай, да не сляза аз да те мръдна - му се развика познатата конфигурация от три пръста от джипа, който зави на 20 сантиметра пред краката му на пешеходната зебра.
С облекчение вкара ключа да си отвори, най-накрая се добра до дома. Преди да го е завъртял, вратата зейна, като че ли жената го беше чакала зад нея:
- Я, преди да си се събул още, да идеш да хвърлиш боклука! Дай пазара!
Хукна по стълбите, не му се чакаше асансьора.
Застана пред контейнера с боклука и а-ха да хвърли тежкия плик, подпря се с другата ръка и се хвърли и той с нея вътре. Изведнъж някакво спокойствие го обзе, отпусна се все едно е в свои води в боклука и се зарея някъде си.
- Ооо, човеко, я излизай! За малко да те изсипем в камиона и тебе барабар с кофата! - сякаш гледаше филм.
Някъде отдалече Гого чуваше гласовете и бучащия камион и не помръдваше.
- Станчо, ела, брат, да го извадим тоя, не е нещо добре човекът.
Чак сега до съзнанието му стигна мисълта, че тоя човек е той. За първи път от толкова време насам не беше боклук.
Надигна се, а двамата оранжеви мъжаги го подхванаха под мишниците и му помогнаха да излезе.
- Аууу, че миришеш! Къде се мота досега? Как не са те объркали боклукчиите и теб да те откарат с боклука, я марш в банята първо!
Гого лекичко се подсмихна под мустак и влезе в банята. Вече не беше боклук, след малко нямаше и да мирише.
© П Антонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много силно.
-
Браво, Пепи! Поздравления!
-
И прата им ядем на европейците, ама то щото и ние се имаме за европейпейци
Стойчо, благодаря! -
Где този късмет, че да не си смет,бе Гого!
Така изглежда едно общество, като сметище!
Че и голям импорт пада,ту от Италия,ту от още кой знае от къде...
Пък и взаимоотношенията помежду ни "ухаят" отвратително!
Поздравления, Пепи! -
Дон Бъч - малко ѝ е, всичко ѝ е малко, щото от както се помня, сме били малка държава. Която, като започнах да уча, се оказа че не е чак толкова малка. Виж, манталитет, образование, култура - това вече е друга бира. Дето се казва - според акъла си мерим и размерите.
Благодаря ти много! -
Иви, Роси, Танче, Синчец, Миночке, Краси - Благодаря ви от ❤️
Синчец - тая църна маца е от нашето махленско котило, сигурно са поне 7-8 черни в едно мазе. И точно вчера на 8-ми март пред мен пресича улицата, стига до моя блок и а-ха да ми мине пред краката, и се обърна, та се върна в градинката. Иначе щях да обикалям два блока 😅
Та си я снимах осмомартенската маца
-
Малко ѝ е сатирата на тая държава. За сметка на това боклукът ѝ е много.
Поздравления, Пепи, много добре написано. -
Хубаво обръщение... обогатява разсъжденията. По-важно е ти какво мислиш за себе си, а не какво другите казват. Техните думи са тяхна отговорност. Много хубава сатира!
-
Пепи, поздравявам те,толкова е хубаво!
-
Поздрав, Пепи! Написах коментар, но нещо бутнах и се изтри, а не ми се пише отново.
п.п. Готин аватар - харесва ми
-
Интересна сатира!
Поздрави, Пепи! -
Усмихваш се и в същото време ти става тъжно! "...За първи път от толкова време насам не беше боклук. " Поздравления!
-
Много е добро.
"...и се зарея някъде си." Важно е да има мечти... Нищо, че всички сме в канавката или някъде около нея.
Поздрав, Пепи! -
Вале, по тая логика всички сме боклуци на майката земя
Бл, Лиде! -
Сатира си е и то много добра. И навява много асоциации.
-
Забавно и подсещащо...
-
Иронията е добра Докато не замиришем на самите себе си, все ще сме боклуци за някой по-голям.
-
За "сатира" си е, ама май няма такъв раздел, знам
-
Ох, Пепи, не знам какво да кажа... Уж е забавно, но... не съвсем...
Добро е!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Жалко само, че е тъжно...