http://www.youtube.com/watch?v=0zwgqfD-qPw&feature=related
Посветено на Васко, с надежда Там да не вали
Отвори леко очи и болката го прониза. Не знаеше къде е и кой е. Стените се свиваха до лицето му, близваха го с дъха си и се отдръпваха пак. Пулсираха главата му, краката и ръцете, целият туптеше в болка. Пак затвори очи. Къде е и защо е сам? Преглътна с мъка.
Вратата се отвори и той затвори очи, не искаше да говори с никого. Поне не сега. Този или по-скоро тази (ароматната кожа не беше на мъж) постоя минута-две и си тръгна. Познаваше уханието от някъде. Унесе се.
Вървеше пo мрачната улица, цялата в локви, а обувките му шляпаха с отпрана подметка на левия крак. Беше мокър, гладен и пиян. Умираше за глътка вино или водка. Бутилка"Елцин" звучеше спасително. Насочи се към бара в центъра на малкия град, където тъкмо затваряха. Тръсна дълга мокра коса и капките направиха ситен кръг около него.
Сервитьорът, студент по право и негов приятел, тъкмо качваше столовете върху масите. Приближи се ...