„Събуди се! Хей, време е да отвориш очи." - някой ми прошепна на ухото.Но аз не исках да се събуждам беше ме страх от нещо.
„Хайде, трябва да се събудиш" - отново ми повтори същият глас. Но аз отказах, просто не исках.
„Ако не се събудиш сега, може никога да не успееш" - каза гласът и се изгуби някъде в мрака.
И въпреки страха ми от онова, което ме чака, аз все пак отворих очи. И тогава пред мен се откри смразяваща кръвта ми картина. Виждах сякаш самият мен от плът и кръв, леко присвит и очевидно търсещ нещо с поглед. Не можех да разбера какво се случва, търсех обяснение, но едва ли щях да намеря такова. Защото оглеждайки се осъзнах, че мен ме няма. Или по-точно не бях там, където очаквах. Тялото ми стоеше пред мен, а разумът тоест АЗ бях... никъде или на всякъде...
Загубен из мислите си, докато успея да разбера какво се случва, моето тяло явно намерило посоката, която търси, се втурна стремглаво напред в обгърната от мъгла гора. То препускаше, а аз просто го следвах. Дърветата около н ...