В „Свирката” нямаше никого, ако не броим Тенчо кръчмаря. Минаваше седем вечерта, а всички маси бяха пусти. Не звучеше дори музика.
Тенчо стоеше зад бара и омърлушено решаваше поредната кръстословица. Това бе обичайното му дневно занимание. Дотолкова се бе обиграл в разгадаването и комбинирането на букви и думи, та вече имаше чувството, че всички вестници публикуват едни и същи ребуси. Вечер обаче рядко му оставаше време за губене. Но не и тази.
Почеса се по тила и хвърли разсеян поглед към пустото помещение. Поклати глава и погледна часовника. Девет и десет, а няма нито един клиент.
Вратата се открехна. Пешеходеца подаде глава и сякаш се поколеба дали да влезе. Кръчмарят обаче вече го бе съзрял, така че прекрачи прага.
Тенчо сгъна вестника с кръстословицата и го мушна отдолу.
- Къде са се дянали всички? – Пешеходеца приседна на най-близката маса, където обикновено се събираха картоиграчите.
- Грип – кратко отвърна Тенчо.
Не си падаше по дългите обяснения. Добави само:
- Болен свят.
Вир ...