Гражданинът
Аз ли? Аз име нямам. Преди имах, но го забравих. Човекът, който го носеше вече го няма или поне не се показва – скрил се е някъде дълбоко в моето съзнание и не желае да го виждат.
Аз живея тук, наблизо, няма двеста крачки, в една таванска стая. Много е хубава, но понякога ми се струва тясна и често излизам на покрива – седя си просто и гледам; наблюдавам хората, преминаващи с бързи крачки по улицата. Не винаги съм живял тук, не. Преди имах къща в предградията на София, но вече не си и спомням точно къде. Малко ми се губят спомени; сигурно е от лекарствата, затова и спрях да ги взимам от известно време. Но и сега съм доволен от своето жилище, все пак е на една от най-красивите улици в столицата ни – „Граф Н. Игнатиев“ се казва, но повечето тукашни ѝ казват просто „Графа“. Работа не знам дали имам. Може и да съм призван за нещо – е, със сигурност съм, всеки човек е, но аз лично все още не съм разбрал за какво точно. Но защо да продължавам да те отегчавам с празни приказки. Те ...