БОНБОНЪТ

     Работният ден беше отдавна изтекъл, а той още не можеше да се прибере. Напук на това, че му се искаше час по-скоро да си иде, движението за проклетия, ставаше все  по-натоварено, със задръствания на улиците и кръстовищата. А сутринта трябваше отново да тръгне рано на път. Най-после се добра до гаража да остави колата, но някой бе спрял несъобразително така, че да не може да гарира  където трябва. Реши да я премести сам, но ключовете ги нямаше. Натисна клаксона. Появи се Петко, един от шофьорите.

     - Викни на Димитър да дойде да си премести колата.

     - Абе няма да може сега да дойде.

     - Хайде, моля ти се, че бързам.

     - Ела седни при нас да хапнем и да пийнем Стига с това бързане. Ти все бързаш.

     - Не ми е до това. Трябва да си вървя да почивам, че утре тръгвам рано.

     - Има време и за почивка. Всички ще си идем, но нека седнем и ние като хората да се видим, да си кажем по някоя дума. Откога не сме се събирали. А на софрата приказката най се услажда.

     Не му се искаше да се дели от другите и да не покаже уважение към поканата.

     - Добре, ще поседна за малко, докато Митака дойде да премести колата.

     Той е в малката стая. Затвори се там с едно красиво маце и кой го знае кога ще сколаса.

     Развеселените мъже на масата го посрещнаха шумно  и веднага му направиха място да седне при тях. Започнаха наздравици, разказване на случки по пътищата и на нови вицове.

     По някое време Димитър се появи на вратата сияещ.

     - Митак, има и мезенце, има и пийване. Вземай и действай! – смигна му съзаклятнически Петко.

      - Аз я издействах вече. Сега можеш да идеш и ти ако искаш.

     - Шегуваш се, нали?

     - Ни най-малко. Черпя те с една… Твоя е.

     - Дали ще ме иска? – колебае се  шофьорът.

     - Знам ли? Иди и опитай – отвърна Димитър и седна при мъжете.  – Вземи нещо за почерпка и заминавай.

     Петко наистина отиде, за изненада на всички. И не само, че отиде, но се и забави. По някое време се появи на вратата засмян и рече:

     - Голяма сладурана. Къде намери това сладко маце бе, Митак?

     - Старо гадже?

     - Истински бонбон.

     - Че като го хвалите толкова много този бонбон, да взема да отида да го опитам и аз – надигна се друг от шофьорите. - Вземам почерпка и отивам да го пробвам.

     - Колкото до почерпката, не се престаравай – казва му Петко. – тя вече е доволно почерпена, не поема повече. Можеш да правиш каквото искаш с нея. Няма и да разбере, че не си Димитър.

     Шофьорът тръгна малко плахо, но след време се появи много доволен.

     - Тя била голяма хубавица, бе, момчета! Само дето е много пияна и е доста безчувствена.

     - Аз пък съм доволен, че е в такова състояние, защото то я прави непридирчива. При това положение може да ме огрее и мене – изправи се и един от по-възрастните мъже.

     Наистина го огря и него. Като се върна при гуляещите си колеги, шофьорът рече:

     - Не съм вярвал, че на моите години ще ми се случи да любя такова младо и хубаво момиче. Митак, имаш една черпня от мен. Голям подарък ми направи тази вечер. Няма да го забравя.

     След него отиде и следващият. Завърна се с блажена усмивка на лицето.

       Другият мъж който посети стаята с момичето, като излезе, позасука мустак и промърмори:

     - Какво чак толкова я хвалите? Заспала работа. За хубост, хубава е, като капка е, ама стои като пън.

     - Ами че и ти каква искаш да бъде след толкова пиене и любов? Не може да очакваш, че ще бъде шавлива, като зайче. Утре, като изтрезнее, може и такава да е, но на тебе и на мене трезва тя няма да ни пусне.

     - Прав си, приятелю. На харизан кон зъбите не се гледат.

     - Хайде, младеж, твой ред е – мустакатият подкани новопристигналия си колега.

     - Не искам. Абе вас ни спин ви плаши, ни дявол. Знаете ли каква беля може да ви натресе на главите това момиче?

     - Върви и не му мисли. Утре и да искаш, няма. Друг път такъв бонбон едва ли ще ти падне.

     - Та вие вече доволно го осмукахте, то за мене не остана.

     - Както искаш. Твоя работа.

     Той благодари за почерпката  и като гарираха автомобилите, си тръгна.

     Сутринта, като отиде в гаража, завари момичето още там. То наистина се оказа страхотна хубавица. Ако не беше видял с очите си какво се беше случило тази нощ, нямаше да повярва. Колкото беше хубава, толкова беше и безпътна. ”Дявол в овча кожа” – си помисли за нея.

     Димитър я качи в колата си  и я откара нанякъде. Повече никой от гаража нито я видя, нито чу за нея нещо.