Чакащите на спирката хора запристъпваха напред със светнали от задоволство очи, виждайки, че иззад завоя се показва автобус. А междувременно снегът продължаваше да се сипе на парцали. Пътят вече бе покрит с десетсантиметрова пелена, която силно затрудняваше движението на превозните средства.
Автобусът, който беше закъснял с половин час, спря и вратите се отвориха със съскане. Реших да не се бутам и зачаках тези пред мен да се качат. Бях се насочил към последната врата, струваше ми се, че отзад не е много претъпкано. Осъзнавах, че има опасност да не успея да се кача, но не ми пукаше, в такъв случай щях просто да се върна в хижата и там да изчакам, докато времето се оправи.
Една млада жена се опитваше да се качи на първото стъпално, но хората пред нея не мърдаха, макар че при повечко желание онези вътре можеха да се сместят. Аз вече се бях отказал да се блъскам, настройвайки се за самотно прекарване в хижата.
Шофьорът успя да затвори всички врати с изключение на последната. Жената не се ...