Телефонът изстреля познатата мелодия. Беше Мишо.
-Радев, осемнайсет в „Джепето“, да видим какво ще правим за събота.
-Е да, но аз едва ли ще имам достатъчно пари. Мога да взема някоя друга наденичка от запасите във фризера.
-Точно де, ако трябва вземи на заем, но шест да си там.
-Е, казал си. Хайде до по-късно.
В събота беше заплануван преход до езерото до с. Бов в Искърското дефиле с преспиване. Преди това бяхме ходили до живописния водопад Скакля, от където бях останал с много добри впечатления, при положение че и ни валя дъжд на връщане. Идеята беше да хванем по традиция електричката и после да се придвижим с един бус до селото.
Свързах се едно приятелче от квартала.
-Здрасти, Пламене, абе понеже още не са пуснали парите, да ти се намират десетина лева?
Познавахме се отдавана и беше свястно момче.
-Нямаш проблеми. Тъкмо след малко тръгвам на работа и ще мина през вас.
-Добре. Звънни като си долу.
Малко щях да закъснея за срещата в „Джепето“, но пък щях да имам пари за прехода. Нужни ...