Бракониер
От известно време търпеливо наблюдаваше предпазливите и движения. Тя се движеше зад стената от шипкови храсти и дъбови издънки, които служеха за граница между гората и ливадата.
Беше засякъл следите й още преди десетина дни по време на един лов на диви свине. След това мисълта се зароди сама в главата му. На два пъти идва със стария си зелен москвич до мястото и видя леко оформената пътечка на дирята й. Омачканите листа, затъването на копитцата й в рядката кал и отъпканата, вече рядка на места трева показваха честите преминавания на сърната по нея. Следите бяха пресни. Това личеше освен по дирята и по бърбошките, които той откри на отделни места по самата пътека и встрани от нея
Направи си укритие в короната на една ниска самотна круша, израсла на петдесетина метра от гората. Сякаш именно на нея й бе съдено да стане съучастник в това престъпление. Сигурен бе, че тази вечер тя ще дойде.
Първо дочу тихите й стъпки по опадалата дъбова шума, а после и рязкото изпукване на счупено ...