да не се чете от лица под 18 години и от хора с лабилна психика
Седнал на мекото сепаре, Петър Антонов отново изчакваше оставащите минути до ефир. Чашата с кафето както винаги бе пред него и той я поемаше равнодушно, на малки глътки. Не бе напрегнат, беше натрупал достатъчно опит, за да не се респектира от ужасяващите си гости, които всяка седмица присъстваха в предаването му. Но неприятното очакване, че отново ще събеседва с умствено разстроен човек, който ще излее пред него бруталните си мисли, се материализираше като тежест в стомаха му.
Този гост представляваше среден на ръст чернокос човек, с много набола брада, покрила голяма част от бледото му лице. Но лицето му, макар и бледо, не бе слабо и изпито, устните му бяха малки и свити, а очите му бяха широко отворени, като свитите от светлината зеници приличаха на малки черни точки. Усмивката му бе сдържана със съвсем леки нотки на лукавост. Беше облечен в спортно яке и дънки. Петър Антонов знаеше какво бе извършил гостът и очакваше т ...