да не се чете от лица под 18 години и с лабилна психика!
Петър Антонов отново правеше обичайните си процедури преди интервюто, което щеше да се състои. Поемаше с изискан стил кафето пред него, сякаш това, което вършеше, бе някакво изкуство, а той - изискан аристократ! Някои от колегите го упрекнаха, че от известно време се е надул и се държеше с останалите все едно беше някакво божество, но на него не му пукаше от тези приказки, той вече бе много известна личност и можеше да се държи както си иска.
Гостът го чакаше седнал на едно канапе, като поемаше студения чай, предложен от продуцентите на предаването. След малко човекът се запъти към студиото, предвождан от асистентките. Петър Антонов също тръгна натам.
До ефир оставаше около минута и нещо и той успя да разгледа събеседника си. Този мъж бе много по-различен от другите, изражението му бе на добродушен, изстрадал и смазан от живота човек. Той нямаше онази лукавост в изражението, нямаше налудничав, зверски или идиотски поглед, както б ...