Eia (Росица Танчева)
436 13844
12.01.2011 г., 11:24 ч.

Будали 

  Проза » Разкази
995 0 26
4 мин за четене

            По онова време наше село си беше многолюдно и училището си бе училище, а не кокошарник, и читалището - читалище, с каквито искаш книги и дори с киносалон в него, а не беше кръчма, както е днес, че даже и църквата си беше църква и не й бяха изпокрали още иконите. Та в една от тогавашните зарани Поповата Мика бързаше за школото. Пръсна тя надве-натри зърно на мисирките, стегна си торбето с книжките, обу сестрините си чехли, що стояха пред портата и заподскача край широкия път. Току пред двора на училището я засрещна Пенчо Капитанския, дето на един чин с него седеше.

            - Доктори от града са дошли и дали са умити краката ни щели да гледат. Хигиена на туй му се викало. Даскал Ненко рече, че ако види някой мръсен, ще му изтегли ушите. Да ходим, Мико, да се позамием някъде, че не ми се ще на магаре да заприличам!

            Умно дете си беше Миката и хич не се позамая, а заведе Пенчо право у леля си Дешка, дето живееше наблизо. Разбрана излезе женицата - разтича се, но тъкмо водата приготви, ей че заби училищният звънец! Ами сега! Що да правят?

            - Ако закъснеем, Мико, даскалът пак ушите ще ни изтегли! Да си позамием поне по един крак и да тичаме, пък ще внимаваме и така ще седнем на чиновете, че точно чистия крак да си покажем на докторите, когато започнат да ни преглеждат.

            Миката и Пенчо прескочиха прага на класната стая току пред самия нос на даскал Ненко.

            - Клас, стани! Клас, мирно! - изкомандва дежурният ученик.

            Децата застинаха пред чиновете си. Учителят достолепно пристъпи, а след него важно се заточиха цели трима доктори с бели престилки, толкоз бели, че чак очите да те заболят!

            - Ученици, събуйте си чорапа на този крак, който ви е към пътеката, та да видят лекарите дали сте чисти! - нареди даскалът и в стаята настана голяма бъркотия.

            - Стига толкова! Мирно! - извика учителят, ама Пенчо, нали си бе малко будала, не успя така да застане, че точно измитата си нога да покаже. Като му дойде редът, той изу другия си крак, а не този - откъм пътеката и затуй се извърна гърбом.

            - Какво се въртиш като чекрък бе, момче? - ядосано се сопна даскалът.

            - Господин учителю, искам да покажа на докторите как ми се е напукала петата и за лек да ги попитам - изведнъж измисли Пенчо и го рече най-невинно и убедително, а Миката го изгледа с голямо уважение. Бре, че хитро момче било туй, пък тя до ден днешен да не го е разбрала!

            Прегледът мина и даскал Ненко този път пощади ушите на учениците си. Миката много се промени оттогава, защото престана да мисли, че момчетата са най-глупавото нещо на света. Еее, имаше и по-будали от тях и това със сигурност бяха даскалите и докторите!

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Плами!
  • Благодаря и аз за настроението, което носят чудесните ти разкази, Роси! Честита нова книжка "Родни фрески, хуморески и други трески"!
  • Аз също благодаря, че си се усмихнала, Галя!
  • Ангел, радва ме усмивката ти!
  • Усмихва творбата ти, Роси!
    Благодаря!
  • Борко, благодаря за усмивката!
  • Поздрав!
  • Нели, Нина, Мартина и Сеси, благодаря за усмивките!
    Как искам да се смеем повече, въпреки всичко!
  • Много симпатичен разказ! Четох го и се смях с удоволствие! Поздрави, Роси!
  • Ей, страхотно настроение има в разказа ти! Благодаря ти!
  • развесели ме и ми напомни мое подобно преживяване, след което се търкалях от смях по пода! Благодаря ти!
  • Светлана, Ники и Донко, благодаря ви!
  • Чудесен разказ с много смях в него! Продължавай да ни радваш с такива творби!
  • невероятна
  • Разкошен разказ! Сърдечни поздрави, Роси!!!
  • Галя, Ангел, Елена, Ивон, Виолета и Мартина, благодаря ви за усмивките!
  • Хиляди усмивки от мен! Много свежо!
  • Поздрав, Роси, и усмивка от мен!
  • Чудесен разказ, Роси!Разсмя ме, само като си представих "точно чистият крак да си покажем на докторите, когато започнат да ни преглеждат."Хахаха
  • Навреме се е усетила, сладураната!
    Поздрави!
  • Поздрав и усмивки!
  • Благодаря за усмивките, Водолея! Смехът на такива будали като теб много ме радва!
  • С благодарност за усмивките! То и аз съм от първите будали, ама...
  • Еее, Плами, поне даскалите сами си признават, че са си будали!
    Жари, този разказ е от най-ранните ми - чела си го и преди, затова много ме радва, че пак можеш да се усмихнеш. По случки, които са споделяли баба, майка и свекърва ми, съм написала доста хумористично-сатирични разказчета.
    Плами и Жари, благодаря ви за усмивките!
  • Любо и Лили, благодаря ви! Радвам се, че сте се усмихнали!
  • Поздрав Роси!!!Много усмивки!!!
Предложения
: ??:??