Бухтички за Трети март
(по действителен случай)
март, 1974 година, Луковитско село
Слънчевият лъч премина покрай везаното перде на стаята, в която спеше малкият Тотко и първо близна – кестенявата му къдрава коса, после розовата му бузка и стигна да носленцето му. Той размърда двете си ръчички, протегна се и се събуди.
Тази късна зима, почти всяка събота и неделя, майка му го водеше на село при баба му Панка и дядо му Мило, където малкото Тотенце гонеше кокошките, малките агънца и малките пъцки и все не ги хващаше. Но пък котаракът Мърчо му бе верен приятел и непрестанно мяукаше и се отъркваше около краката му, а той го хващаше и галеше по голямата глава. Понякога момченцето тайно отиваше до плевнята в селския двор, отхлупваше сандъка със зърна кукуруз, пълнеше си джобовете и след това хранеше кокошките; даваше и на прасето в кочината.
– Стара мамоо... – провикна се той, след като се облече, излезе от спалнята и се показа на вратата на селската къща – къде си?
– Тук съм, Тотенце, – се ч ...