Вървях изморена към вкъщи. След дългия работен ден мечтаех единствено да се отпусна във ваната и да помечтая за това, което ми предстои, а именно за деня – мечта на всяка жена. Предстоеше ми сватба. И то с Петър – мъжът, с който бяхме преживяли толкова много. Колко пъти се бяхме разделяли, но накрая пак тичахме един към друг! Колко пъти се кълняхме във вярност отново и отново! А сега предстоеше да стана негова съпруга. Ще се вречем във вечна любов... И точно тук ме връхлетя една мисъл: нима съществува вечна любов?!
Когато бях малка винаги смятах, че няма такова понятие „вечна любов”. Човек се променя с годините. По същия начин и чувствата се променят. Никога не съм вярвала на историите за хора, които дори след петдесет годишен брак все още се обичат по същия начин, както когато са били на двайсет. А сега – какво стана с тези мои мисли? Когато в живота ти се появи любим човек, забравяш да мислиш за тези неща. Изведнъж се запитах дали няма да направя грешка. Като се замисля, напоследък н ...