Много истории се разказваха за тази чудодейна икона. Разказваха се с тих шепот и забулени в почитание лица. Малкото хора, които я бяха докосвали, говореха за нея с благодарност и възхищение, а болните слушаха с надежда разказите за излекувани от могъщата ù сила. Знаеше се, че принадлежи на един слаб и мълчалив монах, който прилежно, търпеливо и без никаква изгода криел иконата в торба под широкия ръкав на расото и обикалял из всички земи с нея, за да помага на хората. Бил потаен, мълчалив и пристигал ненадейно в някое закътано в пущинака селце, вадил иконата, поставял я грижливо на видно място в селската църква и тогава всички болни пристъпвали към нея да търсят изцеление. После в светлината от свещите тайнството се изпарявало, той прибирал иконата в торбата, болните и много други, промъкнали се нахално, напълно здрави хора, се суетели със ситни крачки около него и посягали да докоснат расото му за последно. Тръгвал си глух за жалните женски молби да поостане още малко. Никога не отгов ...