Когато пристигна, всички ахнаха и така си останаха – с отворени уста. Въобще не разбраха откъде се появи, но впериха очи в нея като омагьосани. Странна птица беше, но пък невероятна! Облечена цялата в бяло, навирила глава, стъпваше грациозно с дългите си тънки крака и излъчваше сексапил. Носеше се тихо, плавно наоколо, сякаш танцуваше невероятен танц, а това караше мъжкарите да се навъртат съвсем близо. Въздишаха по нейното съвършенство и тайно мечтаеха да я притежават. Бързо разбраха слабостта ѝ – дребната риба – и един през друг се надпреварваха да й угаждат, като обикаляха езерото, ловяха и буквално носеха улова си в нозете ѝ. Тя протягаше красивата си дълга шия, хапваше с удоволствие, но жълтият оттенък в очите ѝ ги подлудяваше още повече, не издържаха на погледа ѝ, свеждаха глави и понякога се оттегляха, сразени от нейната гордост и безразличие. Стигна се дотам, че влюбените глупаци започнаха да се дърпат, да се скубят, да се карат, да се бият, за да докажат кой от тях е по-подход ...