''Отново валеше февруарският сняг. На вън беше тихо и спокойно. Улиците бяха покрити с пухкав бял сняг. Отличаваха се само лампите. Беше много студено. Като в Сибир! За това никой нямаше по пътя, освен едно малко момиченце и една, две влюбени двойки. Момиченцето явно се беше изгубило или просто търсеше нещо. По дрехите му личеше, че е бедно. Тя беше облечена с голям разпокъсан черен балтон, изядени ботуши и с бинт на ръката. По яката на балтона, както и по копчетата беше хванала скреж. Косата и беше мокра и тук там се губеше по някой кичур. Лицето и беше изпепелено, имаше кръв по балтона, както и на бинта. Очите и бяха изпъкнали като на светофар. По пътя имаше влюбена двойка, но те не я виждаха или поне бяха твърде влюбени, за да я видят. Държеше нещо в бинтованата си ръка, а другата не я помръдваше. Над главата и имаше бяла светлина, идваща сигурно от лампата, под която беше застанала. Светлината приличаше на ореол. Светеше толкова силно, че осветяваше пътя на 50, 60 метра. Не можеше ...