Привилегия или проклятие беше Бялото поле ? Напоследък дори не си задаваше този въпрос. А цял живот се беше стремила да го постигне.

От детството, през годините на обучение и до съвсем скоро, винаги е смятала,че хората, които го имат, имат всичко - увереност, защита, а може би и власт…

Сега когато го притежаваше не се чувстваше нито сигурна, нито властимаща.                                                                                              

           Упражняваше професията си на лечебен съногадател механично и ежедневно и с всеки ден изтръпваше от ужас колко уязвими могат да са хората докато спят.                                                                                                                       

        Някога, преди около две столетия, един американски учен на име Джон Растин изобретил световната единна номерация осъществена чрез имплантиране на микрочип с информация за личните показатели на даден индивид, което пък позволявало на всеки, който е упълномощен да получи данни за местонахождение, знания, умения и текущо състояние, както и да модифицира тези данни ако има съответните правомощия.

       Първоначално системата била изпробвана върху престъпници - рецидивисти за лесното им проследяване, за отдалечен контрол, както и за манипулиране  на мислите за бягство от затвора. Няколко десетилетия по-късно всяко новородено бивало оборудвано с микрочип и попълвало редиците на опръстенените.

       Някъде по същото време китайският учен Шин Цио Лин чрез методиката на хава - сугестология направил първите успешни опити за проникване в сънищата на определени личности и осъществяване на императивни послания към  спящия индивид.                                                                                        

Класическата методика на сънна сугестия на Шин била енергоемка и изтощителна за извършителя и имала нискоефективен КПД.  Но когато учените я съчетали с каналите за достъп на индивидуалните микрочипове, нахлуването в полето на сънищата с добри или лоши намерения станало достъпно от раз и позволило да се използва сънното време за професионално обучение, за коригиране на мирогледа, за провеждане на лечение, за извличане на ценна информация  и др. Разработени били програми за нуждите на образованието, здравеопазването, културните институции, органите на следствието и съдебната власт...

Светът от години бил заличил граници между държави и провинции, между религиозни общности и културни традиции. Единствената останала граница била тази, която символично ограждала личния периметър на сънищата. Бялото поле на индивидуалните нощни преживявания. И изведнъж…

         След гърмежите на славословието започнал да се прокрадва  ужасът от това да бъдеш променен и ограбен докато спиш. Изобретението получило прозвището „Джошин” и често се употребявало с ругателна цел като „Да ти влезнат джошините дано!”

         Тъй като всяко действие ражда и своето противодействие, не след дълго била разработена система за защита на полето на сънищата.  

Водещите фирми по микроелектроника започнали да произвеждат специални шлемове, които осигурявали защита на уязвимия човешки мозък в беззащитното поле на съня. Джошините били блокирани.

Изобретението се оказало скъпа придобивка, а освен това, властите разпоредили ограничения върху правото на ползване. Право на законна сънна защита придобили политиците от висок ранг, полицаите, военните, някои медицински  специалисти, които работели в областта на сънните полета като лечебни съногадатели, съновни детоксикатори и съновни криминалисти.

            Ирра беше дипломиран лечебен съногадател, работата в тази област беше сбъднатата ù мечта.След дългите години на обучение, после работа на прикрепена практика, най- после достигна до нивото на самостоятелност със собствена клиентела, официално признати  канали със службата на сепараторите и членство в Асоциацията на работещите в областта на сънните полета.

Сега, след десет години работа, беше горд собственик на полимобил, самостоятелно жилище, собствен кабинет за прегледи и разбира се, шлем за протекция на Бялото поле и се считаше за успяла личност.

        Всяка нощ преди да заспи си слагаше шлема на главата, сутрин го сваляше и поставяше на плота с проверовъчния индикатор, който изпиукваше кратко  и успокояващо и с метален глас съобщаваше, че Бялото ù поле е чисто от инвазия и остатъци. В началото не вярваше, опитваше се сутрин да намери късчета от сънища в съзнанието си, но такива нямаше. Шлемът не ù позволяваше да сънува, лишаваше я от емоционални нощни преживявания, но я правеше неуязвима за сънна инвазия.  Всъщност, може би сънуваше понякога, но импулсите на шлема раздробяваха сънищата и не позволяваха те да навлязат в съзнателния ù реален  свят…

       Беше четвъртък. Имаше записани трима пациенти с разстройство на сънните полета.                                                                                                                 Подбора на пациенти правеха сепараторите.Те не бяха длъжни да вникват в проблематиката  на съня, а само да го групират според доминиращата в записите емоция: страх, недооценка, конфликти, несподелени чувства, циклични сънища, ретродвижещи се сънища  и други… Сортирайки ги по групи те  насочваха пациентите към определен съногадател съобразно неговият профил.                                                                                                      Тримата записани бяха типични случаи с циклично повтарящи се сънища, а това беше нейната експертна специалност.

Към края на работното време усети, че нещо не е наред. Не знаеше дали сепараторът беше сбъркал, но тези  тримата имаха един и същ проводник в иначе различни като емоция сънища.

Не еднакъв, не подобен, а буквално един и същ при три коренно различни сънуващи   индивида.                                                                                                

Ирра връщаше лентата на съзнанието си към изминалия ден и неволно си го представяше. Висок, облечен в черно, с дълга черна коса, привързана на опашка, бадемови издължени очи, които гледаха насмешливо и хладен металически тембър на гласа.

При нея обикновено идваха разтревожени бизнесмени, дами с несигурност в съжителството, амбициозни учащи, които биваха озадачени от поредица сънища с двусмислени послания и искаха разтълкуване на тези послания, за да могат да ги използват по най-правилния за живота си или бизнеса начин...

Всички се опасяваха от наличие на инвазия, но досега не ù се беше случвало да се сблъска с инвазивни сънища в практиката си...

        В инвазивните (поръчкови) сънища задължително присъства проводник. Може би най-лошото отклонение от нормалното протичане на един сън е именно наличието на проводник, който методично, с всеки следващ сън се опитва да внуши на сънуващия своето послание. Понякога следвайки препоръките на неумолимата логика, друг път флиртувайки с жертвата, а понякога чрез издевателство над нервната ù система прилагайки зловещи мъчения до превръщане на съня в кошмар.

Проводникът притежава собствено лице и тяло, които остават едни и същи в серия от сънища, в които често се сменят обстановката, сезоните и лицата на другите участници.

Проводникът изпълнява чужди нареждания и само играе заплашителната си роля, но той единствен контактува с жертвите, за разлика от поръчителя и това винаги му придава зловещ вид, дори и за онзи който го наблюдава в записан вид.

           Екстрахирането на проводник беше трудоемко начинание и криеше рискове, дори понякога беше по-лесно да се изпълни поръчението, особено ако имперацията е добронамерена и е завещана от покоен близък.

Всъщност най-лесното  отстраняване на проводник от Бяло поле беше да се открие поръчителя. Процесът на инвазия спираше и проводникът изчезваше.

Но уви най-лесното винаги е най-трудно. Другото беше надлъгване в шахматоподобни ходове и залагане на капани, които да блокират проводника и да осигурят временно спокойствие на засегнатия…  Битката беше изтощителна дори и за съногадателя , който залагаше капаните.

Дори  само един проводник в  един сън си е предизвикателство, което изправя на нокти цялата система от знания на съногадателя.                                                                                  

А тук имаше три сънни цикъла, при три съвсем различни личности, но с общ проводник и общо послание:

№761 /Господин Х /  – Известен крупен банкер, представител на доминираща политическа партия и член на управителния  ù съвет, а според слуховете в публичното пространство  номиниран за председател на СЕС (Световен експертен съвет)

В този съвет се решаваха всички важни световни и спорни въпроси от общопланетно значение. СЕС беше последната инстанция при всички  междуличностни, междуинституционални и корпоративни спорове  и решенията му не подлежаха на обжалване.                                         

Господинът бе идеалният кандидат. Образование на три експертни нива: икономика, междупланетно право и политология. Семейство за пример : трайно съжителство от над 30г, съпруга известна художничка аниматор на визуални ефекти, две дъщери в стадий на довършване на образованието си от трето и   четвърто подекспертни нива.                                                                                                       

 Не изглеждаше да има врагове. Вероятно проводникът беше поръчан от завистник или конкурент за поста.                                                                   

Разбраха се на контролния преглед освен записи на новите сънища да донесе списък на предполагаемите си конкуренти или зложелатели...

Сънищата, които ù предостави като записи бяха разнопосочни: Първият показваше разходка в красива местност, край езеро, в което плуваха лодки и лебеди. Господинът беше сам на брега, липсваха звуци и движение на хора  покрай него, докато една лодка не се приближи до брега и от нея се надигна проводникът – висок, мургав младеж, облечен с черен панталон и риза, с черна шапка на главата, усмихна се някак мазно и на висок глас препоръча:

„ На 15.09. трябва да посетиш Музея на ветроходството в Миделон.Трябва да си там в 12.30 ч. на обяд точно! Много е важно!”                                           

Вторият сън беше в ресторант, господинът обядваше там със съпартийци, проводникът се появи като сервитьор и навеждайки се до ухото му прошепна същото послание.                                                                                                     

В третия сън проводникът беше на сцената на известна опера в ролята на тенора и арията, която изпълни съдържаше в себе си същия текст.

Пациентът с право беше обезпокоен. Сънищата с проводник се помнеха дословно и плашеха дори и при безобидни и не много ясни послания.

Миделон беше малко градче в северна Африка бивша обособена територия Алжир. Имаше интересни архитектурни паметници, огромен стадион, писта за полимобилни състезания. Музея дори не беше го чувала.

      Започна леко да се притеснява след втория случай - №762 – На двадесет и пет години, студентка ІІ-ро подекспертно ниво Космическа археология.

Слънчева, усмихната, дете от трайно съжителство на баща пилот и майка биоекспериментатор на растителни видове с различен планетен произход.

И двамата родители често отсъстваха за големи периоди от планетата и дъщеря им отрано бе научена да се справя сама с проблемите от битов характер.

Сънищата ù бяха ту в експериментални отрязъци на посетени исторически области на чужди планети, ту в собственото ù жилище, или в учебни зали, но във всички тях присъстваше проводникът от сънищата на №761 и примигвайки с нахалния си поглед ту шепнешком, ту крещейки съобщаваше същото послание- покана за посещение на град Миделон и музея му в същия ден и час. Проводникът беше натрапливо флиртуващ, загатваше за различни изненади или усложнения  ако искането не бъде изпълнено.

Момичето пишеше научна дисертация, която нямаше нищо общо с ветроходството и по принцип нямаше нищо против да посети музея в Миделон, само че  системното повтаряне на поканите бе започнало да я дразни. И затова беше решила да посети съногадател.

        Третият случай за деня - № 763 я втрещи още повече. Известна с хапливия си език журналистка на свободна практика представи серия от сънища имитиращи отрязъци от ежедневието ù представляващи интервюта с известни личности или  оперативки с прецизиращи главни медийни редактори.

В изнервящите диалози се промъкваше същият облечен в черно черноок, проводник с вече втръсналото дори и на Ирра послание. Журналистката, за разлика от другите двама беше наясно, че това е сънна инвазия и беше бясна на неизвестния поръчител.

Това, което не знаеше (а Ирра нямаше право да го разкрива) бе, че поръчителят атакува три сънни полета  едновременно.                                                             

Цяла вечер размишлява случайно или нарочно бяха попаднали и тримата за лечение при нея. Не изглеждаше да е грешка на сепаратора. И тримата бяха циклично сънуващи, а тя се беше специализирала в  разнищване на такива сънища.

Но изненадата за Ирра беше характера на проводника. Наличието му дори и в един сън вече означаваше инвазия, а в три паралелни сънни цикъла си беше жив заговор.

Явно имаше поръчител с големи амбиции и това едновременно я интригуваше и плашеше. Опитваше се да намери общото между тримата и не го откриваше.                                                                                                            

Кой от тримата беше  на прицел? Най-вероятно кандидатът за председател на СЕС. Явяването му в Миделон трябваше по някакъв начин да опетни биографията и кандидатурата му. Журналистката трябваше да отрази и разпространи пред света позора му, което щеше да ù донесе още слава, така че не разбираше защо тя е толкова бясна. Само студентката някак не се връзваше в цялата комбинация.

Ако трябваше да го съблазни в чисто човешки аспект, нито той беше от типа донжуановци, нито тя от кастата на съблазнителките. Пък и защо трябваше да ходят чак в Миделон за едното прегрешение?                                                                                                                

     Поръча си биографията на №761 и започна да я проучва буква по буква:

Нищо, което да го уличава в престъпни деяния или помисли в миналото. Чист като сълза. Тъй като биографията беше от най- подробен тип я изненада дори липсата на стандартните младежки прегрешения. Тогава се сети.

Човекът се беше подложил на кастрация (дезактивиране) на спомените.

Това се правеше при известни и обещаващи учени, за да се освободи пространство за нови знания. Явно човекът си имаше биография от типа:”Роден,  учил, успял”или на масов жаргон – БРУУ.                                                                              

Биографиите на редица президенти и ръководители от общовселенски  мащаб също бяха такива.

Значи и да има петно в биографията му трудно щеше да се разбере. Активация на спомени обратно в индивида беше рискована манипулация и се прилагаше само при съображения касаещи  всеобщата сигурност. Агресивното връщане на спомени често разстройваше трайно мисловните процеси и променяше  личността на подложилия се на процедурата. В други случаи се объркваше хронологията на събитията и се получаваше невъобразима каша, а пациентът ставаше контингент на психиатрите.

        Знаеше че има и по- леки техники, които се базираха на съчетание от дата, място и лице от дадено събитие. Те успяваха да възстановят до 90 % даден спомен без да увредят психиката на личността. Но така се възстановяваха само единични спомени.                                                                                           

Все повече и  повече се убеждаваше, че тази инвазия има за цел да срещне тези трима на определеното място за да върне някакъв спомен поне в двама от тях. И пак ролята на момичето беше нелогична и твърде неясна.

Беше твърде млада за да има общи спомени с господина и да играе ролята на скандална, медийна звезда. Освен това девойката беше добре възпитана, сериозна и с нулев афинитет към скандалите.

Журналистката отрече да има кастрирани спомени, но и при нея липсваха в биографичен аспект дребни свързващи детайли, а информацията от Секретния отдел по Козметични мисловни процедури потвърди името ù в списъка на ползвалите услугите му. Това, че не си го признаваше можеше да има различни причини от твърде личен до прекалено публичен аспект...

           Възелът се затягаше и Ирра се поколеба за момент дали да поиска съдействие от съновен криминолог, но реши засега да продължи сама, макар че действията ù все по-малко приличаха на лечение и все повече на разследване...А въпросите барабаняха в главата ù и подхранваха любопитството.

             Кой беше мишената? Политикът или журналистката? И кой беше поръчителят? Дали тяхното посещение при нея е изненада за поръчителя или и това е част от плана му?

И с какво момичето е заплетено в интригата?

Проучи и  подробната биография на студентката. Нищо съществено нямаше в нея, което да ù помогне. Всичко там, от раждането, през приказките за лека нощ и семейните контакти, до поетапното ù обучение беше чисто, ясно и абсолютно необвързано с другите случаи. Реши да изиска биографията на родителите ù. Ами ако беше биологична дъщеря на политика? Какъв скандал би се заформил само!

Уви и от тази трънка не се показа заекът. Момичето беше родено от съжителството на родителите си и това бе генетично неоспорим факт.

Но една находка там все пак силно я впечатли. В биографията на майката в ранните ù години имаше снимки, от които бе видно, че момичето сега приличаше едно към едно на майка си от преди двайсет години.

Ако господин Х е имал нещо общо с майката на младини, сега и да я срещне няма да регенерира спомени, но образът на дъщерята би могъл... Ахаа, май че най-после напипа вярна следа. Утре ще поиска разрешение за конферентен разговор с майката за да разбере дали някога е имала нещо общо с кандидата за високия пост.                                                                                                            

Наложи си шлема и заспа моментално...

Сутринта ù беше свободна откъм пациенти и я посвети на обикаляне по институциите. Молби, чакане за одобрение за извънпланова конферентна връзка с междупланетна станция в далечна орбита. Изобщо денят ù се оказа посветен на серия бюрократични процедури. Както и да напредваше техниката това не се отразяваше особено на институциите, които имаха предимно ограничителни функции. Необходимите документи се рояха с годините и процедурите си оставаха мудни и изнервящо сложни...

Все пак вероятността да получи разрешение на следващия ден беше голяма.        После се прибра. Вечеря. Отново разгледа записите на сънищата, подреди приоритетно мислите си и се приготви за сън... 

Поглеждайки към плота с индикатора се изненада от празнотата на повърхността му. Втресе я от откритието, че шлемът за защита на Бялото поле липсваше. А сега какво?

              По инструкция имаше три денонощия за да съобщи за изчезването му на Главна дирекция по криминални деяния свързани със защита на съните полета. В тези три дни, докато претърсва всички места, на които го е носила няма право да работи с пациенти и е препоръчително да не заспива.

Препоръките са си препоръки, но при натоварено в емоционален план ежедневие и с късите срокове, с които разполагаше имаше нужда от сън, за да въстанови и освежи мисловния си поток... Трескаво разбърка мислите си за да реши какво би могла да направи.                                                            

Прерови всички шкафове на жилището, но от шлема нямаше и следа.

Откри единствено диска с инструктаж за ползване на шлема в едно чекмедже.

Отвори го и се зачете. Параграф седми, алинея трета привлече вниманието с позабравената информация, че при летене със свръхзвукова скорост, не се налага използването на шлема, защото високата скорост създава объркваща насоченост спрямо проследяващите импулси, които винаги изостават след нивото на биовълните на спящия и практически това прави излишна употребата на шлемна защита.  Извади дискетата и я заключи в сейфорта. Информира се за най-близкия по време полет с най-далечна дестинация и се вписа в списъка на пътуващите. Дистанционно призова полимобила си в направление аеропорта и след час вече блажено спеше отпусната в салона на совалка "Сезон Юг -303" в посока Арктически музей на приспивните изкуства. Каквото и да беше това (избра го почти наслука, като уж служебен ангажимент) щеше да разбере като пристигне... Поради почивните дни беше принудена да избира основно между музеи и увеселителни паркове.

В музея нямаше нищо изненадващо. Проследяваха се развитието на леглата и завивките за сън от древността до наши дни, книжки с приказки и електронни песенни послания за приспиване на деца, медикаменти и хипнотични шапки за приспиване на възрастни, хипотермични супресори, цветомузикални инвертори както и разбира се каталог на нощни увеселителни заведения и програми от всякакъв калибър за различни безсънни нужди и индивиди.

Приятно я изненада възможността във всяка зала за получаване на всякакви справки, разрешителни както и идеалните терминали за конферентни връзки от отдалечен тип. Подаде заявка за пренасочен видеоразговор с междупланетната станция "Биокросинг", в частност с майката на госпожица №762;         

Връзката се осъществи незабавно и след по-малко от минута от екрана и се усмихна тъмнокоса жена в бяла престилка. Представи ù се и като се извини за безпокойството мина направо на въпроса:

- Познавахте ли господин Х ? Някога, в миналото.                                                

- Разбира се. Беше отдавна. - Жената оправи смутено косите си и се изчерви.                                                                                               - Говори ли ви нещо датата 15.09.? И свързано ли е с господин Х по някакъв начин?

- Ами, разбира се... Миделон... 15. 09. 2292г. Атентата на стадиона...   Беше ужасно... Още чувам крясъците. И още долавям мирис на дим в ноздрите си - Жената видимо се развълнува и се разплака. После я помоли да ù се включи на следващия ден тъй като сега има неотложен ангажимент... Екранът угасна в знак, че връзката е прекратена. Бяха изминали само десет минути, а разрешението ù беше за максимал от четиридесет минути. Явно трябваше да чака нов прозорец...                                                                                                       

Но пък разполагаше с информация, която трябваше да провери...                                                

          Влезе в информационния поток и потърси архивни данни за атентата в Миделон. Смътно си спомняше от учебниците по история, че някаква терористична група е взривила стадиона в Миделон и причинила смъртта на две хиляди души дошли да гледат финала за световната купа по  брейтбол. Извършителите бяха останали неразкрити... Преживелите продължаваха да се събират всяка година вече двадесет и осем години на същия стадион, за да окажат почит към паметта на загиналите...

До настоящия петнадесети септември оставаха седем дни…

             Времето летеше и трябваше да напусне, както информационния поток, така и сградата на музея. Избра си друга отдалечена ултразвукова дестинация, вписа се като пътник и след около час вече пътуваше в източна посока към остров Окинава (бивша обособена зона Япония) там имаше Музей на архитектурните хитрости. Всичко, което през годините, са измислили архитектите, за да пестят място, да променят фасади, да преместват сгради, да унищожават сгради и.т.н.  Пътуването ù осигури следващата порция сън.                          

       Този път сънува. Не ù се беше случвало от студентските години. Сънува че пътува с полимобила си за Миделон, но накрая се оказа на друго място.

Беше объркана и се чувстваше виновна, защото закъсняваше за важно събитие...

Беше ù някак странно, но и хубаво. Припомни си отделните фрагменти от съня с успокоителното чувство, че проводникът от другите цикли не беше се промъкнал в съня ù. Опита се да изтълкува съня си според правилата:  

Първо: Липса на агресия. Второ: липса на конфликт. Трето: Непроменлива ос на съня. Четвърто: Акцент върху липсата на време. Това отговаряше на напрежението, което я изпълваше през последните дни, както наближаването на датата, с която беше обвързан резултата от нейните усилия.

         Музеят на Архитектурните хитрости беше с по-малка площ от предишния, но техническото му оборудване беше на достатъчно високо ниво. Имаше интересни видеоматериали на различни архитектурни парадокси с холографски изображения какво би станало, ако не е използвана дадената хитрост, или как точно е изпълнена дадена позиция. Определено ù беше интересно да види как е била преместена Саграда Фамилия от Барселона във Ватикана по прищявката на тогавашния папа Раминус Хоркус, преди два века. Интересно беше показана реканализацията на Венеция. Сгъваемите мостове в Андите; Подвижните гаражи за  полимобили в Мексико.  Джобовете на стадиона в Миделон... Стооп! Ето това вече беше изстрел в центъра на мишената.

Архитектът построил стадиона в Миделон беше предвидил украсителни колони покрай масивната част на стадиона , които да изпълняват функциите на стълби към ложите и имайки неподвижна основа и подвижно тяло да могат автоматично да се придвижват към стените, и когато няма мероприятие, да са в ролята на ефектна външна украса.                                                                       

Точно тези колони бяха изиграли лоша шега на 15.09. защото били използвани като контактни пластини за поставения експлозив и същевременно отрязали пътя за бягство на хилядите в онзи злощастен ден...

Архитектурата се оказа наука, както достойна за уважение, така и за съжаление.

Но да не забрави, че трябва да отново да опита да се свърже с дамата от „Биокросинг”.

Получи връзката бързо. Госпожата се появи, видимо притеснена и попита да не би нещо с дъщеря ù да не е наред... Успокои я... И зададе първия си въпрос:          

- Какво правихте там на този ден? Видяхте ли нещо, което ви направи впечатление ? Освен експлозията разбира се.

- Ние с г-н Х членувахме в един спортен клуб по гребане. Имахме награда целия студентски отбор да присъстваме на финала на Световното по брейтбол. Пристигнахме предния ден, но той ми предложи сутринта да се разходим из градчето и да посетим Музея на ветроходството, който беше разположен точно срещу стадиона и щяхме да успеем да се присъединим своевременно към останалите.

Бяхме млади тогава и ... Не ме разбирайте погрешно... Имаше някаква химия между нас. Разхождахме се правихме си снимки... В музея на ветроходството имаше лабиринтни водни писти, макети на фрегати, яхти и различни типове лодки, висящи градини, интересна и много красива сграда, а на върха ù часовникова кула напомняща старото строителство от двайсети век.

Обикаляхме, снимахме, радвахме се на близостта си. С една дума, прегръщахме се, целувахме се...

И естествено закъсняхме за откриването на спортното събитие. Това закъснение всъщност ни спаси живота. Пък и нали разбирате... Всичко около нас беше на заден план. Опитвахме се да правим клипфотоси с увеличение откъм стадиона. И забелязахме някаква фигура, с раница, която обикаляше колонадите...                                                                  

             После избухва взривът и ние се струполихме върху фасадната тераса под кулата. Стадионът беше обвит в дим и пламъци, виеха сирени... Беше ужасно и страшно...

Вечерта всички медии предаваха репортажа на онази журналистка от мястото на събитието. Тогава мисля, че тя стана световно-известна.

С Х се видяхме чак след около месец. Фотоклиперът беше оцелял, но капсулата със записа беше изпаднала от него. Не можехме да докажем нищо, а и не бяхме сигурни,че видяното през онзи ден има връзка с атентата. После като, че ли забравихме и за преживяното, и един за друг... Това е в общи линии моят "роман" с господин Х...

Трябваше да пътува отново. Избра дестинация към дома. Салонът на поредната совалка ù предложи нощното си гостоприемство. Този път не сънува... Телефонира на студентката и си уговори среща за следващия ден.                                                        

              №762 се озова бързо в офиса ù на сутринта. Усмивката ù издаваше притеснение и любопитство едновременно.

- Положението е сериозно и е по-добре да ми съдействате доброволно и да си получа шлема, и да покажете записа.                                                                            

- Не разбирам за какво говорите?- учуди се момичето и повдигна рамене.

- Много добре разбирате. Знаете за атентата от разказа на майка си нали?

-Това не мога да го отрека - кимна госпожицата.

- Все пак сте открили записа нали? Интересува ме какво толкова намерихте там, та предизвикахте такава лавина от сънни инвазии. Знам, че сте го гледали, не отричайте и не ми губете времето. Ако не съдействате ще бъда принудена да се обърна към Криминалния отдел. Момичето я гледаше смутено и някаква сянка на колебание прекоси погледа му. Но накрая въздъхна, присви зиморничаво рамене и промълви:

- Намерих едни обувки на мама, от времето когато е била като мене. Реших да се опитам да ги понося, ставаха ми, бяха много ефектни, но когато се заех да ги почистя от едната изпадна фотокапсула. Явно магнитното покритие я беше фиксирало към металната катарама.

Стана ми интересно. Споделих с приятеля си. Той  намери стар модел фотоклипер и възпроизведохме записа. Беше ми любопитно отначало и ужасно впечатляващо в края на записа. Разбира се, забелязахме фигурата, която се прокрадваше край колонадите облечена с дрехи на работник от поддръжката на стадиона, а после  изведнъж, съблече гащиризона си, извади от раницата камера и се превърна във фоторепортер, който много бързо се отдалечи от колонадите в посока входа на стадиона.

След серия от фокусиращи увеличения успяхме да го разпознаем-  Журналистката – „герой”...

Моят приятел е изгубил родителите си в този атентат. И прие присърце задачата по разобличението на госпожата. Открихме, че същата е членувала тогава в терористичната групировка "Зелените отмъстители" и най-гадното е, че е използвала участието си в терористичния акт в своя изгода.

            Приятелят  ми поръча сънната инвазия, защото искаше да я накара да си спомни и да я изобличи точно пред годишната среща на оцелелите... Аз участвам като фиктивен пациент за да мога да се впиша в експеримента, като вляза в ролята на мама, опитвайки се да събудя спомена в господина, за да бъде използван като свидетел. А ако госпожата не си регенерира спомена за деянието си,(което се оказва твърде вероятно), тогава щеше да бъде принудена да изгледа записа на делото си на голям екран пред целия стадион... А за шлема извинявайте. Просто се страхувахме да не се раздрънкате пред нея и искахме да ви контролираме по сънен път. Но вие се оказахте опасен детектив...

15.09.2320г  Миделон - 28г след атентата... Стадионът е препълнен. Звучи реквием. На огромен екран започва прожекция на странен късометражен филм на ужасите.

№ 763 гледа от първия ред обградена от двама високи униформени мъже. На трибуната едно момиче се усмихва с усмивката на майка си. До нея белокос господин избърсва сълзите от очите си и целува ръка на Ирра.