Сънища, сънища, сънища - спохождат ни сънища, най-различни. Понякога са толкова реални, че границата между сън и реалност се размива. Аз дали СЪМ или сънувам?! Какво ми гарантира че СЪМ, че всичко това е реално?! Вие се смеете драги, смешно ви е.
Така де, щом усещам болка, щом мисля, значи съществувам. "Мисля, следователно съществувам". А друг бе казал "бунтувам се, следователно съществувам”. Не, не, не! Не там е въпросът. Въпросът е дали тази реалност е такава каквато е или е просто сън. От къде знаем, че не сънуваме, а? Кога разбираме, че сънуваме- когато се събудим! Ами, ако никога не се събудим, а вечно сънуваме и има наблюдател отвъд съня ни?! То тогава само той би знаел, че сънуваме. Но ако този наблюдател е мъртъв, тогава имам правото да обявя този сън за реалност. Защото всички, които сънуваме не сме се събудили. Не, само ако се събудя от този сън ще кажа, че е било сън. И ще кажа това е реалност, дори и да сънувам, то е реалност до тогава, когато се събудя, въобще ако сънувам. ...