Бай Георги работеше в завода вече четиредесет години. След казармата веднага започна работа. Времето бързо се изниза и сега му оставаше само година до пенсия. Тъкмо когато си мислеше, че всичко се е наредило, жена му се представи пред Господа. Синът му замина на работа в Англия и той остана съвсем сам. Два месеца преди нова година, като идваше на работа реши да мине през горния портал на предприятието. И какво да види. В краката му започнаха да подрипат малки кученца. Наум ги преброи, едно, две… Цели седем! Голямото куче на пазача го залая. Без и сам да знае защо, започна да минава все през този вход. Всеки път носеше на малките пухчовци някаква храна. Я ще остане мусака от вечерята, я кокалчета от супата… Дори им сложи имена. Много обичаше и жалеше най-малкото и слабичко кученце. При раждането нещо беше станало с гръбначния му стълб и беше странно изкривено. Всички го отбутваха и то растеше най-бавно. Него бай Георги кръсти Кривчо. Все гледаше първо да го нахрани. Да го погали и да му ...