Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
5.11.2017 г., 17:28 ч.  

Бъдни вечер 

  Проза » Разкази
1980 6 24
1 мин за четене

Бай Георги работеше в завода вече четиредесет години. След казармата веднага започна работа. Времето бързо се изниза и сега му оставаше само година до пенсия. Тъкмо когато си мислеше, че всичко се е наредило, жена му се представи пред Господа. Синът му замина на работа в Англия и той остана съвсем сам. Два месеца преди нова година, като идваше на работа реши да мине през горния портал на предприятието. И какво да види. В краката му започнаха да подрипат малки кученца. Наум ги преброи, едно, две… Цели седем! Голямото куче на пазача го залая. Без и сам да знае защо, започна да минава все през този вход. Всеки път носеше на малките пухчовци някаква храна. Я ще остане мусака от вечерята, я кокалчета от супата… Дори им сложи имена. Много обичаше и жалеше най-малкото и слабичко кученце. При раждането нещо беше станало с гръбначния му стълб и беше странно изкривено. Всички го отбутваха и то растеше най-бавно. Него бай Георги кръсти Кривчо. Все гледаше  първо да го нахрани. Да го погали и да му се порадва. В деня преди Бъдни вечер той реши. Ще си вземе Кривчо у дома. Да си го гледа. Да му бъде другар. Какво като щял да нацапа къщата, да я напълни с косми… Беше решил.        

Тръгна на работа. Щяха да работят  до обяд, заради празничната вечер. Бай Георги стискаше здраво новата кожена каишка, която беше купил за Кривчо. Заваля ситен снежец. Тази година Коледата щеше да бъде приказна. Стигна до портала, а там цареше тишина. Нито едно кученце не излезе да го посрещне. Само тяхната майка непривично беше легнала върху къщичката и гледаше втренчено. “Нещо не е наред - си помисли старият работник - нещо е станало“. Насреща му се появи охранителят. “Ааа, кученцата - започна той - всичките ги прибраха в  приюта. С един камион. Нея кастрираха - посочи колибката пазачът - повече няма да има деца.“. Бай Георги тръна без дума да каже. Нещо беше заседнало в гърлото му. След работа се прибра сам вкъщи. Подреди трапезата с постни ястия, запали свещ. Така постоя доста време. После стана. Сложи в една чинйка две сарми и ги постави под коледната елха. „Това е за теб, Кривчо! Нека  Господ да те пази! - изрече самотният човек - Весела Коледа!“

© Хари Спасов Всички права запазени

По действителен случай.Бай Георги беше наи-добрият човек,който някога съм познавал.Прегърбен,с поглед в земята.Носеше винаги една плетена торбичка.Майчицата на кученцата още е там!Онзи ден минах.Чака!Майка!

 

Произведението е участник в конкурса:

Коледа »

4 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Христалина!
  • Толкова е мило и трогателно! Глас и от мен! Успех!
  • Благодаря,Дочка!
  • Тъжно...Хваща за гърлото... Успех!
  • Благодаря,Валя!
  • Благодаря,Латинка!
  • Успех на конкурса!
  • Сърдечно ви благодаря,Елеонора и Любомир!
  • Хареса ми Хари! Глас от мен и успех!
  • И на мен ми приседна и доплака!Гледах и кученца а сега котарак Ринко.Спи до мен сега и е щастлив.
  • Благодаря,Анелия!
  • Истинско и тъжно. Тъжно, но с лъч светлина- има ги добрите хора с големи сърца. Харесах, желая ти успех!
  • Благодаря,Ирина!
  • И в разказа те бива,Хари-кратко и увлекателно!Аз не бих гледала куче вкъщи,но ги обичам по телевизията и да слушам разкази за тях....
  • Сърдено ви благодаря,Надежда,Руми,Албена и Мона!
  • аз си взех също такъв "кривчо" миналата година, май беше прегазен. Сега е станал крал на къщата. Глас от мен Хари !
  • А аз се разплаках, Хари... В любими. Бог да те благослови, да те вдъхновява и направлява перото ти!
    Разбира се, че ти давам с две ръце глас!
  • Написал си нещо изключително, Хари, толкова много ме разчувства! Обичам Коледа, но често около празниците е тъжно заради многото самотни хора! Трогателна история! Поздрав и успех!
  • Тъжно! Успех!
  • Благодаря,Силвия!
  • Тъжно, Хари. Веднъж за самотата на човек, веднъж за съдбата на кучетата. Двойно тъжно. Зле се отнасяме към най-верният приятел на човека на този свят. А как ли ще е на другият...
    Поздравления за разказа, дано има повече хора с добри сърца!
  • Благодаря,Василка и Люси!
  • Ех, Хари, имаш очи и душа за "малките" трагедии в живота . Като бях дете и моето любимо пиленце беше куцо и кривичко и все го хранех аз... и аз съм жалостива. Хареса ми разказа и ми домъчтя. В западните страни няма улични кучета. Вземат ги в приюти, но малко хора знаят че ако до няколко месеца не ги вземе стопанин ги "приспиват" завинаги. И това е цивилизовано!
  • Не е било писано да си има другар за Коледа. Харесах!
Предложения
: ??:??