Бъдни вечер
Милосърдието не е да обясняваш на другите
колко важно е да вършат добро,
а самият ти да го правиш в живота си...
Гринко вървеше бавно по улицата навел глава. Беше бъдни вечер. Наоколо всички магазини бяха окичени с шарени гирлянди и цветни топки. Разноцветни светлини заливаха сградите. Весели, усмихнати хора, смеещи се и радващи са на настъпващият празник, бързаха да се приберат по домовете си, за да празнуват. Само Гринко не бързаше. Мълчаливо вървеше към дома и се мъчеше да прогони от мислите си неприятна случка в която се забърка днес.
- Дано дядо Георги не каже на татко - промълви тихо и потрепера от студ.
Гринко живееше с баща си. Нямаше баба и дядо. Като дете се срамуваше да попита и защо всички деца имат майки, а той няма. Запиташе ли баща си, той преглъщаше сухо, обръщаше глава на една стана и мълчеше. Никога не му отговаряше.
Веднъж, когато играеше в парка, едно дете, което се беше отделило от майка си, започна тревожно да се оглежда и да плаче. Майката дотича, прегърна го и му каза ласкаво:
- Не се страхувай, мило. Мама никога няма да те изостави.
Гринко стоеше и жадно поглъщаше словата ѝ.
„ Мама никога няма да те изостави“ кънтеше в ушите му. Това беше истинска майка, такава, за която си беше мечтал.
- Истинските майки никога не изоставят децата си - помисли си Гринко. А къде е моята майка? Изоставила ли ме е?
На края на деня в детската градина, всяко дете тичаше при родителите си да го приберат. Само него и едно малко момченце, винаги бащите им ги чакаха. Веднъж я попита : „ И ти ли като мен имаш само татко? “. Тя отговори, че има майка, но е на небето. Татко ѝ обяснил, че от там я наблюдава и се грижи за нея, за да не ѝ се случи нещо лошо. Тогава Гринко се замисли. Може би и неговата майка е на небето и от там го следи и му помага. От този ден, всяка вечер гледаше изгряващата луна на прозореца и си представяше млада, красива жена. Мълчалива, усмихната, мислеща само за него. Представяше си как му маха и го насърчава когато направи нещо добро или го гледа с тих укор и добродушна усмивка, когато е направил пакост. После заспиваше спокоен с мисълта, че майка му бди над съня му и никога няма да го изостави.
Гринко се спря на края на улицата и се сгуши до един вход. Ставаше студено и той духаше измръзналите си пръсти за да ги стопли.
- Мамо, нека дядо Георги не каже на татко ! - прошепна тихо.
Спомни си, как веднъж се прибра и видя една непозната жена седнала на масата до баща му. Тя миришеше силно на алкохол и тежък парфюм. Пушеше цигара и се смееше силно и дрезгаво. Щом го видя му каза:
- А ! Кой дойде? Ела при мен, моето момче !
Гринко мълчеше и не смееше да помръдне. Силно гримираното лице ѝ придаваше вид на вещица от приказките, които баща му четеше вечер до леглото му.
- Василе, разказвал ли си му за нас?
- Нищо не съм му казал- промърмори баща му.
- Ела, моето дете ! - жената се обърна отново към Гринко с мазна усмивка. Знаеш ли коя съм аз ?
- Не.
Гринко беше навел глава и гледаше върха на обувките си.
- Аз съм майка ти. Аз съм те родила. Станал си голям!
- Ти не си моята майка! - промълви Гринко.
- Аз съм. С баща ти се разделихме преди години.
- Ти не си ми майка. Майките не изоставят децата си. Майка ми е на небето. Тя ме закриля и се грижи за мен - рече Гринко готов да се разплаче.
- Василе, какво си му наговорил? - сопна се мнимата му майка.
Баща му извърна глава мълчаливо.
- Аз съм майка ти. Разделихме се с баща ти, защото... защото срещнах друг човек ... А той... а той .... не искаше деца. Като пораснеш ...ще разбереш - говореше несвързано.
В следващия момент се осъзна и ядосано извика:
- А, бе! Какво съм взела да ви се обяснявам?
Стана, хвърли цигарата гневно и затръшна вратата зад себе си.
В настъпилата тишина Гринко усети отвращението, което баща му изпитваше към тази жена.
Той продължи да вярва, че истинската му майка е на небето. Благодареше ѝ, че бди над него, а като порасна, ходеше редовно на училище и си учеше уроците с мисълта, че няма да я разочарова.
Вече се стъмваше. Улиците опустяваха. Трябваше да се прибира.
Гринко пак си припомни днешната неприятна случка и студени тръпки го побиха.
Днес в парка имаше концерт, на който съседа бай Георги свиреше на кларнет с групата си. Гринко седеше на първия ред и поглъщаше прекрасни трели. Невероятния звук, мелодията го опияняваше. Музиката го отнасяше далеч в мечтите му. Така копнееше и той да е музикант, като дядо Георги. Представяше си, че свири на кларнет и изважда прекрасни мелодии от душата на този странен музикален инструмент. Представяше си как майка му го гледа и му се радва. И всички, които го слушат, са радостни и щастливи.
В антракта отиде зад сцената и видя кларнета поставен в отворена кадифена кутия. Сребърните клапи върху черното тяло от абаносово дърво сякаш блестяха с магична светлина и го мамеха да ги докосне. Отиде и ги погали с пръсти. В същия момент някой извика зад гърба му:
- Крадец ! Георги, един циганин ти краде кларнета.
Гринко се обърна и видя бай Георги. Видя очите му. В тях не се четеше злоба, нито ярост. В тях той прочете една дълбока изненада. Бай Георги го гледаше и мълчеше. Гринко се извърна и избяга.
„ Майко, нека дядо Георги не каже на татко! Моля те, мамо! Направи така, че да не му каже. Ти можеш!“ - промълви отново, разтърка измръзналите си пръсти и погледна небето. Луната беше изгряла.
Стъмваше се. Гринко трябваше да се прибира. Сякаш сърцето му се беше събрало на топка и се беше качило в гърлото. Застана пред вратата, погледна небето за последно, сякаш да получи кураж, посегна и отвори .
Щом влезе, видя баща си и бай Георги седнали на масата.
- Гринко, ела! Бай Георги иска да говори с теб.
Краката му се подкосиха. Гърлото му пресъхна. Искаше му се да се обърне и да хукне навън. Да се скрие някъде. Но не можеше да помръдне. Беше навел глава и засрамено мълчеше.
- Гринко, ела моето момче! Защо стоиш така? - подкани го бай Георги.
Гринко го погледна засрамено и рече:
- Дядо Георги, не съм искал да крада кларнета ти. Исках само да го видя. Да го докосна. Как мога да го открадна? Нали после няма с какво да свириш.
- Спокойно, Гринко! - усмихнато отвърна Бай Георги. Знам, че искаше само да го разгледаш. Дори и не съм си помислил, че искаш да го откраднеш. Дошъл съм да ти направя едно предложение. Попитах баща ти, но той ми каза, че най-добре е да те изчакам и да поговоря с теб.
Бай Георги разроши косата на Гринко и го сложи да седне до него.
- Знаеш ли, моето момче? - започна бавно. Когато един музикант е на сцената, вижда всичко. Днес видях блесналите ти очи, поклащането ти в ритъм, виждах как изживяваше музиката. Чул съм те как пееш, чул съм те с каква страст свириш на онази свирка, която дадох на баща ти. Помниш ли, когато дойдох да те похваля, а ти избяга засрамен?
Бай Георги погали главата му.
- Вече си голям, Гринко. Днес дойдох да ти предложа, да станеш мой ученик. Ще ти давам уроци на кларнет. Знам, че това искаш. Два - три пъти седмично. Съгласен ли си ?
Гринко слушаше и не можеше да повярва, че всичкото това щастие му се случва. Буцата, която беше застанала в гърлото му, не му даваше да каже дума. А така искаше да изкаже благодарността си. Сълзи от щастие се стичаха по бузите му. Не усети как се хвърли да прегръща бай Георги.
- Василе, за тази емоционалност ти говорих - засмя се музиканта. Ако може да я предаде в музиката, равен няма да има.
Бай Георги прегърна Гринко бащински.
- Разбрахме се! Знаеш ли, момче? Аз имам син. Исках да го науча да свири. Купих му кларнет. Но него го влечеше математиката. Така и не иска да се научи. Сега е програмист. А теб, моето момче, те чака много труд. Ще те уча на нотите. Ще ти давам упражнения, които ти ще подготвяш сам в къщи. Донесъл съм ти кларнета на сина ми.
Бай Георги се обърна и извади из под масата кадифена кутия. Щом я отвори очите на Гринко грейнаха. Вътре в кадифена обложка лежаха магичните абаносови тръбички с клапи и мундщук.
- Ще ти покажа как се сглобява и подържа. Ако се научиш да свириш добре, ще стане твой. Обещавам ти го - каза бай Георги. Дай сега да ти покажа как се свири.
Бай Георги допи глътката ракия, която беше останала в чашата му, сглоби кларнета, намести мундщука, облиза устни и засвири. Понесе се мекия, кадифен звук. Една тъжна, бавна мелодия, която се заизвива, затрептя и неусетно напълни с влага очите на Гринко. Това беше най-прекрасната бъдни вечер в живота му.
Преди да си легне, той постави отворена кадифената кутия на прозореца. Гледаше как лунната светлина се превръща в сребърни лъчи щом докосне инструмента и си представи майчините пръсти, галещи клавишите. Погледна към луната и сякаш видя усмивката на майка си, която може би беше подсказала на добрия дядо Георги копнежа му.
© Марко Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Просълзи ме! Заслужено 1-во място!
-
Благодаря, Лина ! -
Много харесах, Марко разказа ти. Сърдечни поздрави!
-
Благодаря, Ангелина !
-
Късно прочетах, но много ми хареса. Поздравления!
-
Благодаря,Светулка !
-
Поздрави с пожелания за ново вдъхновение, Марко! Поздравления и за силната конкуренция! ⚘
-
Благодаря, Милена !
Благодаря, Наде!
Благодаря, Елка. Предизвикателството си го правим ние, между приятели, за да се стимулираме да напишем нещо ново. Няма връх. Участието е важно.
-
Честито, Марко! Хубав разказ си написал!
-
Честито, Марко!
-
Честито! Бъди все на върха с прекрасни произведения!
-
Благодаря, Мария !
-
Много се радвам за теб, Марко!😃
Честито! 🍷 🍷 Продължавай да вълнуваш с таланта си!💟 -
Благодаря, Ина !
Благодаря, Пепи !
Благодаря, Росица !
-
Поздравления и все така хубаво да пишеш!
-
Честито!
-
Честито! Още много успехи ти желая! Публикувай по - често, харесвам как пишеш!😁
-
Благодаря Ви, Приятели ! Благодаря, Лидия.
Благодаря, Веселин !
Благодаря за подкрепата, Ивита.
Твоя разказ беше моя фаворит в това предизвикателство. Благодаря, di_t (T.)
Благодаря, Калин. Напълно съм съгласен с твоето мнение.
И аз повече харесвам разказа на Ивита. Благодаря, Севделин. Мисля за новата тема.
Наздраве, Скитница ! Благодаря за подкрепата ! -
Честито и от мен, Марко! И наздраве 🍷
-
Марко, честито. Сега си знаеш, мислиш, премисляш и ми драсваш писъмце с новата тема
-
Честито, Марко! Няма да крия, че моя фаворит беше друг. Нищо лично - просто смятам, че отивайки доброволец на фронта, си проявил много повече милосърдие, отколкото подарявайки кларнет някому... Но - "Глас народен - глас Божий!" Ти си съумял, по изключителен начин, да преплетеш илюзорния свят на детето с реалния такъв, а за това са необходими истинско майсторство и несъмнено - талант! Поздравления!
-
Честито, Марко за хубавия разказ!
-
Марко! Честито, Приятелю!
👍 -
Трогателен и стилово издържан разказ, който докосва сърцето. Успех!
-
По-добре измислена майка, отколкото реална несретница, която не познава майчината обич и грижа. Добро дете е отгледал този самотен баща. Хубав разказ за нещо, което съществува в живота.
-
Благодаря, Дон Бъч !
Благодаря, Латинка ! -
Прочетох с удоволствие.
Успех и от мен! -
Човещина, повече човещина! Това ни казваш с този изключителен разказ.
-
Благодаря, Деа !
-
Топло и истинско. Успех!
-
Благодаря, Дочка !
-
Топъл и истински разказ. Прочетох с удоволствие. Успех!
-
Благодаря, Силвия !
-
Отдавна не бях чела нещо твое, Марко. Много земно, естествено и истинско звучи. Личи си, че обичаш децата, лъха топлина между редовете. Нека повече такива хора да има, като Георги, да палят искрите в очите на децата. Прочетох с удоволствие. Успех ти желая!
-
Благодаря,Yuri !
-
Хареса ми! Успех, Марко!
-
Радвам се, че текста ти е харесал, Ивита !
Любов към ближния . И така може да се каже. -
Милосърдието е любов към ближния.
Какво толкова има да го увъртате с тълковни речници и тълкования субективни ??
Този текст е много добър. Марко, поздрав. -
Благодаря, di_t (T.) !
-
Хубав разказ! Успех, Марко!
-
Аз се радвам, когато посетиш моята страничка, Мая.
Благодаря за оценката ! -
Радвам ти се, когато се появиш!
Предразсъдаците нерядко обричат грешната ни преценка.
Един красив разказ за доброто...! -
Дарина !
Благодаря, скитница ! -
хах, колко простичко го каза - "всичко противоположно на жестокост", ето това трябва да пише в тълковния речник
-
Какво да кажа... Такива разкази ме изпълват с умиление... Как и по какъв начин, една малка и невинна душа си създава свой свят, в който да се чувства щастлива и обичана...
Благодаря ти, за това удоволствие, Марко! Пишеш невероятно и трогваш с истински, човешки истории! Вече гласувах! Успех и от мен! -
Благодаря, Роси !
-
Глас и от мен! Прекрасен разказ, по детски чист ,пълен с емоции и най-вече вяра!Желая ви успех!
-
Благодаря Ви приятели, че се отбихте на моята страничка.
Дари, съгласен съм с теб, че милосърдието е с много по-широк смисъл, от колкото обикновено го описват. Опитах се да опиша контраста - липсата на милосърдие в лицето на родната майка. Според мен това е жестокостта. Значи всичко противоположно на жестокост, може да се приеме за милосърдие. Така разсъждавам.
Благодаря за коментара !
Благодаря, Младен ! Когато човек е самотен, само вярата е тази която го тласка да се развива , а не да се завре в дупка и да умре, като червей. Това е само мое мнение.
Благодаря, Гедеон ! -
Много хубав разказ. Глас и от мен, Марко. Съдбата на едно такова дете е пряко задължение на Бог. Напомни ми за един изключителен филм, в който забележителен пътуващ музикант - цигулар, практически осинови дете, чиито родители бяха неспособни да го отгледат.
-
Погледнах в тълковния речник за значението на думата Милосърдие и там са изброени - съчувствие, съжаление, състрадание. Според мен нито една от тези думи не е синоним на милосърдие. Милосърдие според мен е - съпреживяване, да усещаш/ не да усетиш/ другия, както себе си. Всичко изброено в речника е моментно, милосърдието не е моментен изблик. И ти, авторе, си показал точния смисъл на милосърдието.
-
Благодаря, Ирина !
Опитах се максимално близко да се доближа до образа.
Щом ти е харесал разказа, надявам се, че съм успял. -
Той не е детски разказ, но да се пише от позицията на дете въобще не е лесно. Постигнал си го брилянтно.
Какво силно нещо е вярата! Браво! -
Благодаря, Ина ! За възрастта - споменавам само, че е пораснал. Останалото по усмотрение на читателя, както си го представи.
След хумористичния разказ за Айше, реших да напиша и за циганите, които наистина искат да учат и да постигнат нещо. В същност в техникума имах съученик циганин - Гринко. Викахме му Гринго. Завърши с пълно отличие. Беше много амбициран и много учеше.
Само името съм използвал. Останалото е художествена измислица. -
Трогна ме добросърдечността на Бай Георги. А желанието на Гринко да се научи е похвално. Много често хората спират да се учат и казват- ще си карам, както я знам... Но той със сигурност ще продължи да гледа в живота с "блеснали очи". Направи ми впечатление, че никъде не се казва точната възраст на Гринко - юноша с мечти, така си го представих, който вярва в доброто. Затова и доброто е дошло при него. Марко, гласувам с удоволствие за тази обикновена и хубаво разказана история! Успех!
-
Благодаря, Георги !
Благодаря, Блу ! Дано ! -
Хубав разказ. Дано се срещаме с чудесата и доброто не само в разкази и романи.
-
Приятно. Глас.
-
Благодаря, Светле !
С удоволствие ще го прочета, Пепи ! -
И в разказите с деца герои си добър.А аз като едно пораснало дете ги съпреживявам. Успех, Марко!
-
Детските са по-мъдри и приятни, защото хем носят детския наивитет и чист поглед, хем ни припомнят, че децата са връзката с живота.
Честито да ти е! И аз тук прописах детски, черпя те една рецепта за сладолед:
https://otkrovenia.com/bg/proza/recepta-za-sladoled -
Благодаря, Деница!
За първи път пиша детски разказ. Запознах се с един приятел на когото родителите се развели на времето и го зарязали на баба му. И баба му го отгледала. Сега е мъж с две големи деца и си казва, че само баба си признава за майка. Друга майка няма. От там ми дойде идеята. -
Марко, страхотно си предал емоцията на детето и неговия поглед. И вярата, че майка му все пак никога няма да го остави. Много харесах 😊
-
Благодаря, Мария !
Винаги ценя твоя коментар !
Пепи, опитах се да подходя нестандартно...както обикновено.
Благодаря ,ТТ ! -
Интересен разказ! Поздрави!
-
И аз ти желая успех! Затрогващ разказ, който прочетох на един дъх!😃
-
Особено много ми хареса финалът с кларинета на прозореца, галещите пръсти и усмивката на "неговата" майка!
-
Благодаря,Пепи !
Милосърдието не е да обясняваш на другите колко важно е да вършат добро, а самият ти да го правиш в живота си. Думите ти, колкото и да са важни, рискуват да бъдат забравени, ако не са последвани от действие.
Това е цялата сенденция, но е много дълга.
Сложих многоточие. -
Добър човек е не този, който не прави лошо, а който прави добро!
Успех!
👍
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
