Бъдни вечер във Веселата горичка

Втора част

Приказно фентъзи с хорър елементи                                                 +16

Кокалчо отново даде тон за песен, но този път италианска:

- „Cerco l'estate tutto l'anno e all'improvviso eccola qua... (Търся лятото през цялата година и изведнъж тя беше там...). – домакините знаеха текста и продължиха, а концесионера и работника пригласяха. Не смееха да опитат да скатаят отново. Но вещицата изведнъж спря да пее, а очите и светнаха в зелено.

- К‘во има бабке? – попита преглъщайки поредната сърма Змей Горянин и посягайки към баницата с праз, когато спряха да пеят. Дядо Омраз щедро му напълни празната чаша с вино. Вещицата загледана в тавана не отговори веднага. Но когато очите ѝ изгаснаха огледа всички и отговори:

- Къщата е обградена от въоръжени мъже! Явно търсят господин Барбадакис? – тя се протегна и погали гръцкия концесионер по плешивото теме. – А вие защо не ядете?

Две чинии в мигом се появиха пред работника и шефа му.

- Хайде хапвайте на баба от хубавите зелеви сърмички. Тук в гювеча има и бобец, баница и чушчици с оризец, а това е туршийка. Домашна! Има ошав, за разредител на виното, а десерта след неканените гости, който ви търсят.

Вещицата се надигна и тръгна към шкафа срещу масата извади едни билки и взе чайника, след като го напълни с вода махна с ръка на Змей Горянин. Постави чайника на печката с вода и взетите билки, след което каза на змея:

- Искам да заври отварата веднага! Но да не подпалиш къщата подпалвачо! - змея се почеса на едното си място, което го отличаваше от женските змейове и леко бълвна огън от устата си. След миг водата в чайника завря, вещицата раздаде на всички по едно бонбонче и каза:

- Изяжте ги! – Кокалчо, дядо Омраз и Змей Горянин веднага изядоха бонбоните, а гостите се почудиха малко но когато погледнаха кисалия злобен поглед на дядо си Омраз ги хапнаха. Когато всички бяха поели от бонбоните, вещицата вдигна капака на чайника и в помещението се разнесе мириса на непозната но приятна миризма. Тогава на вратата се почука и вещицата се запъти през гъстата ароматизирана пара към входа с думите:

- Време е да поканим новите гости!

***

Началника на въоръжените униформени мъже стоеше пред вратата на къщичката и поглеждайки останалите мъже, почука. Дан, дан, дан...

Отвътре се чу нежен глас на млада дама:

- Кой е? – началника погледна към подопечните си и каза със сериозен тон:

- Отворете госпожо, полиция...

- Полиция ли? – от вътре гласа на момичето изглеждаше много учуден.

А полицаите заредиха автоматите си и врата изщрака няколко пъти, като от преместване на резета, а после се чуха две ключалки да се отключват. Последва страховито изскърцване и врата леко се открехна. От малкия процеп лъхна приятно ароматизиран дим, който връхлетя носа на началника и очите му се оцъклиха. След което вратата се отвори изцяло и отвътре когато ароматизираната пара се разнесе грейнаха разноцветни светлинки, а между тях прекрасно русо момиче в секси полупрозрачна червено-коледна нощничка. Тя се усмихна на началника и поклащайки се попита:

- С какво можем да бъдем полезни на полицията? – момичето докосна долната си устна със средния си пръст, след което еротично го пъхна в устата си. След което го извади и го облиза с език, намигайки на началника. А лек ветрец идващ от зад началника повдигна леко нощничката ѝ.

Началника сведе поглед и засрамено попита:

- Търсим отвлечен човек, ще можем ли да проверим дали е тук?

Момичето се усмихна и намести хубаво гърдите си в нощница пред още по-смаяновъзбудения поглед на началника и каза изваждайки част от тях навън:

- Проверявайте където трябва господин полицай... – тя прехапа долната си устна докато полицая заедно с още трима влязоха в къщичката. Последния въздъхна по младата и разкрепостена девойка, която излезе навън и нагази в снега провокирайки останалите навън момчета.

- Елате вътре да се стоплите момченца... – вятъра вдигна роклята ѝ, в момента когато фенерите на полицаите я осветиха.

Началника влезе в огромно помещение с разноцветни светлини и слаба музичка на банджо. На средата на помещението видяха търсения човек. Той седеше и оживено разговаряше с възрастен господин с бяла брада и червени дрехи, много приличащ на дядо Коледа. Срещу тях седеше млад и елегантен младеж свирещ на банджо, до когото стоеше леко грозновата червенокоса почти гола девойка с огромен бюст и огромни джуки вместо устни. Когато ги видя дамата стана и разтресе голите си огромни гърди пред началника, който неволно ги докосна. Това развесели дамата и му прошепна:

- Тази вече мога да съм твоя... – след което нежно го целуна зад ухото, а началника се дръпна сякаш го отвращаваше. Младежа с банджото запя:

- Тихо се сипе, първия сняг галено щипе бузките пак. Де е на двора старият пън? Снежко затрупа всичко навън...

Разноцветните светлинки замъгляваха погледа на началника. Но той успя да стигне до масата виждайки с периферното си зрение как едрогърдата мадама се предлага на колегите му.

- Здравейте господин Бар...бар... Барбадакис, дошли сме да ви отведем у дома!

- В Гърция? – попита концесионера.

- Ами първо в хотела ви...

- Тук добре, сред приятели аз. Виж к‘в купон. – Барбадакис вдигна чашата си с червено вино и си боцна една сърмичка. До гърка, стареца с бялата брада подаде една чаша на началника с думите:

- Пийнете едно вино с нас, Бъдни вечер е...

Началника поклати глава и попита:

- Сигурен ли сте, че сте добре? Кмета на Светли дол много се притеснява за вас?

- Аз добре! Нека спокоен кмет! – ухили му се Барбадакис вдигайки чашата си с вино.

- Тогава на 28.12. трябва да дойдете управлението да дадете обяснение за пожара в хотел Меча лапа. – началника написа една бележка и му я подаде, а младежа с банджото довършваше поредната коледна песен:

- Къщички в снега се гушат, а коминчетата пушат, сякаш баби са запрели пухкави къдели. Зън, зън, зън, зън, зън, зън, зън зън, пухкави къдели...

- Пухкави кадели... – припя накрая с младежа и стареца с бялата брада.

Когато четиримата полицаи излязоха от къщата видяха останалите да се смеят и да показват автоматите и пистолетите си на дамата с нощницата, която ги посрещна, а тя видимо ги учеше на женска анатомия. Началника ги изгледа сърдито и извика. След което бързо се изнесоха от района.

В къщурката вещицата махна чайника и изхвърли водата навън в снега. Когато се върна вътре вече обстановката беше весела. Гръцкия концесионер разказваше смеейки се как получил почти без пари концесията за Веселата горичка. Работника от своя страна учеше Кокалчо на нова песен, а Змей Горянин наливаше вино по чашите рупайки поредната сърмичка. Вещицата седна и вдигна тост:

- Младежи наздраве, за празника.

- Наздраве... – господин Барбадакис пръв вдигна чашата, след което се свлече от стола пиян на пода. Работника го подхвана докато всички други му се присмяха. Дядо Омраз си погледна часовника и каза:

- Време е да викам шейната... – очите му светнаха със златисто-жълт цвят, а от към покрива зазвънтяха коледни звънчета...

Край на втора част

Костадин Койчев-Kovak

Следва....